Поглед назад: Най-значимият български държавник

08:00, 06 юли 19 / Поглед назад 25 6623 Шрифт:
Автор: eDesign

На 6 юли се навършват 125 години от смъртта на Стефан Стамболов -  революционер, политик и един от строителите на съвременна България. Неговият принос и роля го нареждат сред най-значимите личности в историята.

Роден е на 31 януари 1854 година в Търново. Първоначално учи в родния си град, а след това заминава за Одеса, където постъпва в Духовната семинария. Едва 20-годишен, той се сблъсква със суровата политическа действителност и със сложното и повлияно от различни интереси държавно управление.

През 1873 година Стамболов се завръща в България и бързо навлиза в революционните среди. Сприятелява се с Христо Ботев и двамата издават обща стихосбирка наречена „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“. Той е избран за апостол на І революционен окръг в Априлското въстание през 1876 г.

След Освобождението е адвокат в родния си град, където става  член на Либералната партия. Избран е за народен представител през 1883г, а през 1885 година става председател на Народното събрание.

Включва се като доброволец в Сръбско-българската война. Той е един от най-решителните защитници на Съединението, като оказва сериозен натиск върху княз Батенберг за легитимирането на този политически акт. 

Снимка: Уикипедия

 Стефан Стамболов проявява изключителна твърдост при смазване на опитите за военен преврат. След абдикацията на княза на 27 август 1886г. е определен за регент заедно с Петко Каравелов и Сава Муткуров.

Свиква Велико народно събрание, което на 27 юни 1887г. избира Фердинанд Сакскобурготски за княз на България.

На 20 август същата година Стамболов като лидер на Народнолибералната партия е назначен за министър-председател и поема в свои ръце управлението на страната през следващите седем години.

Историята дава противоречива оценка на  управлението на Стефан Стамболов.  Младото княжество претърпява икономически подем и България тръгва по пътя на индустриализацията и модернизацията - развива огромно транспортно строителство на ж.п. линии, шосета и пристанища. Поставя се градивно начало в много области на държавния, обществен и културен живот. Законите, прокарани от стамболовистите, защитават родното производство и създават благоприятни условия за преуспяването на частния сектор.

По отношение на външната политика Стамболов пренебрегва редица клаузи на Берлинския договор, води борба с русофилите и активна политика с Турция и Англия, благодарение на което постига засилване на позициите на Българската екзархия в Македония и Тракия и успява да издейства султански берати за български владици в Охрид, Скопие, Велес и Неврокоп.

Снимка: Уикипедия

Защитата на националните интереси и преуспяването на държавата се превръщат в самоцел за Стамболов и често в действията си забравя за демократични норми. Цензурират се печатни издания, насилствените методи и практики постепенно се превръщат в основен механизъм за постигане на политически цели, а при най-тежките случаи се стига и до физическо ликвидиране. Репресиите не подминават и онези от доскорошните спътници и последователи на Стамболов, които застрашават стабилността на управлението му.

Държавникът сам признава, че за него най-важно е спокойствието и сигурността в страната, а не реномето и престижа на демокрацията.

Диктаторските методи на управление и насилията по време на избори поставят Стефан Стамболов в изолация и му спечелват врагове сред легалната и нелегалната   опозиция, от което се възползва княз Фердинанд. Стамболов, несъгласен с контактите на княз Фердинанд с руски представители зад неговия гръб, връчва една от поредните си оставки, която монархът неочаквано приема на 17.05.1894 г. Така правителството му е свалено.

След като е свален от власт най-значимия български държавник в историята,  Стамболов става жертва на собствените си методи. Заради критики към Фердинанд е арестуван за кратко. Не след дълго срещу него започва съдебно производство, с което се цели да се докаже, че Стамболов сам е организирал атентата срещу себе си през 1891 година, когато е убит финансовият министър Христо Белчев. Доказателства така и не са намерени.

На 03.07.1895 г., Стефан Стамболов е съсечен от наемни убийци насред София пред погледите на десетки хора. Три дни по-късно той умира от раните си.

Стамболов остава в историята преди всичко като бележит държавник – един от най-успешните строители на Нова България. Той завещава и немалко литературно наследство като публицист и политик след Освобождението и сътрудник на сп. „Читалище,” в. „Знаме”, сп.”Славянско единство” и редактор на в. „Нова България”.  

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама