Математиката не се отдава на всеки. Тя е един от най-трудните предмети в училище и дори с много учене и решаване на задачи, успехът не е винаги гарантиран. Въпреки това съществуват хора, за които тази сложна материя е не само разбираема и лесна, но и изключително интересна. Пример за това е руският математик Григорий Перелман. Още от малък показва изумителни умения и само на 16 години (през 1982 г.), като участник от отбора на съветските ученици, печели златен медал на международна олимпиада по математика в Будапеща. Завършва физико-математическо училище, приет е без изпити в Математико-механическия факултет на Ленинградския държавен университет, където продължава да печели награди на различни градски и републикански студентски олимпиади. Получава Ленинска стипендия за отличен успех, завършва университета с високи оценки, защитава дисертация след аспирантура в Математическия институт "В. А. Стеклов" (ПОМИ) в Санкт-Петербург и остава да работи в института. През 90-те години на миналия век работи като научен сътрудник в САЩ и през 1996г. се завръща в ПОМИ. Колкото и изумителна да е научната му кариера, не е чак толкова неочаквана. Независимо от това, откритията, направени от Перелман са изключителни, макар и неразбираеми за широката публика, а за известно време, дори от колегите му.
В сътрудничество с Юрий Бураго, Михаил Громов и Антон Петрунин, през 90-те години на миналия век, Перелман добавя важен принос към изучаването на теорията на пространствата на Александров. Това е термин от геометрията, носещ името на руския математик Александър Александров, който е различен от топологичното пространство, изучавано от Павел Александров. През 1994 г., успява да докаже Хипотезата за душата в Римановата геометрия, която е била отворен проблем за повече от 20 години. През 2002 г. и 2003 г., прилага развитието на теорията на пространствата на Александров върху анализ на "потоци на Ричи", като по този начин публикува решаването на частен случай на хипотезата за геометризация на Уилям Търстън и добавя описателно доказателство на знаменитата хипотеза на Поанкаре, отворен проблем за математици през целия минал век. Развитият от него метод за изучаване на потока Ричи получава названието Хамилтън-Перелман.
Невероятно и неразбираемо е, но минават години преди работата му да е призната от математическата общност, най-вече заради начина, по който е била написана. След много пренаписвания и изнесени лекции за изясняване на научната работа в различни университети от самия Григорий Перелман, доказателството на знаменитата хипотеза на Поанкаре е публикувано през 2008 г. в математическото списание "Геометрия и топология". Това само загатва колко странен е гениалният математик.
През 2006 г. Перелман е избран за носител на Филдсов медал, който се присъжда на всеки четири години от Международния математически съюз на математици до 40-годишна възраст за особени постижения в областта. Известно е, че тази награда е аналог на Нобеловите награди, при които липсва категория за математика и е най-значимото отличие, което математик може да получи. Перелман не присъства на церемонията. Отказва медала, с обяснението, че признанието на доказателството (хипотезата на Поанкаре) е единствената му награда и няма никакъв интерес нито към пари, нито към слава. Математикът не искал да бъде изложен като животно в зоопарк и не се смятал за герой в своята област. Отказва куп други награди, сред които е и "Милениум", чиято парична стойност е в размер на един милион долара. Причината за това странно поведение е не само скромността на Перелман. През 2005 г. той подава оставка като водещ изследовател в Лабораторията по математическа физика и според негов приятел отказва да обсъжда математически проблеми, защото било за него болезнена тема. В статия на "Ню Йоркър" е цитиран, как критикува етичните стандарти в математическата общност. Признава, че има и честни математици, но повечето са конформисти. Според Перелман не тези, които нарушават етичните правила са извънземни, а хора като самия него. След избора за наградата - Филдсов медал, започва да мисли за оттеглянето си от професионалната математика. Причината според него е, че докато е бил незабележим е имал избор или да направи "нещо грозно" или да остане "домашно животно". След като става известен повече не е можел да остане "домашно животно" и затова е напуснал.
Това необичайно поведение става причина за широкия медиен интерес към него. Григорий Перелман води твърде затворен начин на живот, живее с майка си в панелна сграда в покрайнините на Санкт-Петербург и избягва контакти с всякакви журналисти. Води изолиран живот на човек, който прекъсва разговори по телефона с думите: "Притеснявате ме, бера гъби". И все пак, Перелман намира доказателството на Хипотезата на Поанкаре именно в неговия апартамент и кой знае дали в момента не работи върху следващото си велико откритие. Гениите винаги изглеждат странно в очите на публиката, но ако не беше така, те щяха просто да са част от обикновените хора.
Поглед назад: Григорий Перелман - странният математик
12:00, 24 авг 20 / Поглед назад
25
7880
Шрифт:
Добави коментар