Българска царица и нейните деца са погребани в бившата византийска църква „Христос Спасител“ в Истанбул, която турският президент Реджеп Ердоган превърна от музей в действаща джамия на 21 август. Това каза пред БГНЕС проф. д-р Емануел Мутафов, директор на Институт за изследване на изкуствата и автор на книгата „Богородица – вместилище на невместимото“, посветена на манастира Хора, част от който е „Христос Спасител“.
В анализа на решението на Ердоган историкът изтъква, че това не е акт на неосманизъм, както мнозина смятат, а пример за ислямски фундаментализъм.
По думите му храмът е особено важен за нашата история – в него е гробът на българската царица Ирина Асенина. Тя всъщност е византийска принцеса – сестра на император Андроник II Палеолог, съпруга на българския цар Иван Асен III. До нея са погребани двама от нейните синове.
Историята на манастира Хора в Константинопол е много дълга. Тя започва през V век. Сградата като молитвен християнски дом претърпява много промени, има различни строителни периоди и различни ктитори.
Още когато се очакваше да бъде взето решение за превръщането на „Света София“ в действаща джамия, международната общност от византолози написа писмо до турските власти, в което ги умоляваше да запазят статута на „Света София“ като паметник на културата и като музей.
Повечето сериозни изследователи забелязват, че във фрагментите, които са запазени на местата, където са били поставени саркофази за аристократите, които е трябвало да бъдат погребани в Хора, има монограми на Асеневци.
Наследниците на Иван Асен III и Ирина Асенина написват златна страница в средновековната история на Балканите, Италия и Русия. Техните наследници са последните императори на Византийската империя, а така също и първият руски цар Иван Грозни .
"Никой не отрича периода, в който тези паметници са функционирали като джамии. Той е достатъчно дълъг и никой от интелигентните хора не иска нито „Света София“, нито Хора да бъдат със статут на църкви. Ние искаме да останат неутрални пространства или музеи. За съжаление, това не се чува и е резултат от меките и закъснели реакции по отношение на „Света София“, казва историкът.
Добави коментар