На сайта на Народното събрание е качен проектът за нова конституция, внесен от ГЕРБ. Управляващите успяха да съберат гласовете на 127 народни представители, като освен „Обединени патриоти“, се подписаха и депутатите от „Воля“ и независимите.
Първата видима промяна в сравнение с първоначалния вариант е добавянето на преамбюл. Прави впечатление, че той повтаря почти дословно текста от сегашната Конституция, оформен от Валери Петров. Единствената добавка към записаното през 1991 г. е в стремежа на депутатите да създадат демократична, правова и социална държава, която „утвърждава националните ценности и традиции“. За поставянето на преамбюла настояха от ВМРО, според които чрез него се добавя ангажиментът на държавата да брани националните ценности.
Основните положения
Поправена е и грешката в текста за герба. Тя се беше получила, тъй като машинално е бил преписан текстът от преди почти 30 години: „Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит“. През 1995 г. обаче Конституционният съд излиза с решение, според което гербът може да бъде доразвит. Така се стига до Закона за герба от 1997 г., който регламентира сегашната конфигурация с три лъва.
От чл. 12 е премахната ал. 3, която гласи, че мъжете и жените са равноправни и че държавата съдейства за отстраняването на фактическите положения на неравнопоставеност, съобщи bTV.
В чл. 20 се създава допълнителна ал. 2, според която: „Държавата полага особени грижи за насърчаване на раждаемостта в съответствие с общоприетите за българското общество стандарти за просвета, култура и социализация и за подпомагане на семейството, майчинството и децата“.
Права и задължения с "патриотичен" отенък
Поправено е силно критикуваното изнасяне на главата за основните права на гражданите към края на основния закон, като вече тя е втора по ред.
В чл. 41 има допълнение, според което „Всеки български гражданин и лице от български произход има право да се завръща в страната“ - явен реверанс към искането на "Обединени патриоти" за по-активна политика спрямо българските малцинства в чужбина. Отново с тяхната реторика може да се обвърже промяната в чл. 48 ал. 1, според която гласуването е не само право, но и "граждански дълг".
Отново силно обвързана с реториката на националистическото обединение е ал.3 на чл. 57, според която „Размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст гарантира достойно съществуване“.
Ал. 2 на чл.59 е силно разширена, като се дефинират целите на задължителното образование до 16-годишна възраст: „постигане на минималните стандарти за образование, за владеене на български език, за възпитание и за социализация при условия и ред, определени със закон“.
Промени в трите власти
Със новата формулировка на чл. 93 отпада законодателната инициатива на Съвета на прокурорите, като нови текстове могат да предлагат само депутатите и Министерският съвет.
Чл. 98, пък замества цяла една глава, посветена на омбудсмана. Сега в основния закон единствено се посочва, че НС избира обществен защитник и други текстове регламентират правомощията и дейността му.
Запазена е конструкцията на съдебната система с 5-годишни мандати на „тримата големи“ (главният прокурор и председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд) и със Съдебен съвет на съдиите с 15 членове и Съдебен съвет на прокурорите с 11 членове.
Запазва се и решението всякакви следващи промени по линия на Конституцията да могат да се правят от обикновено Народно събрание, а ВНС да се саморазпусне след приемането на проекта.
Целият проект можете да видите тук.
"През следващите два месеца ще организираме поредица от обществени дискусии, експертни такива и ще търсим съгласие. Надявам се, че това, което ще се чуе като диалог, може да разубеди част от тези, които първоначално са заявили, че няма да подкрепят проекта", заяви вчера председателят на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова.
Добави коментар