Какво е общото между българската политика и квантовата физика?

Сещате ли се за „котката на Шрьодингер“? Онзи прословут мъркащ обект, затворен в кутия, за който вероятността да е жив или умрял е 50 на 50. Поне докато е вътре и никой не вижда с очите си в кое от двете състояния се намира. Или иначе казано –  калпазанката е едновременно и жива, и умряла.

Този абстрактен мисловен конструкт, преразказан тук доста опростено, е от сферата на теоретичната физика. Или по-точно казано – на квантовата механика, разглеждаща едни също толкова двойнствени в поведението си елементарни частици. Квантите са микроскопични обекти, които в определен момент се държат като обикновена частица, а в друг – като вълна. Затова учените казват, че имат дуалистичен характер.

За да не изгубя тотално интереса ви, спирам със сложните научни абстракции, в които сам с мъка вниквам. А вие сигурно вече се чудите какво общо имат всички тези трудни за разбиране теоретични конструкти с нещо толкова просто като родната политика. Освен, че и двете се задвижват от елементарни частици, ако все пак си позволя лукса да се пошегувам в един дотук привидно научен текст.

Всъщност обаче общото помежду им е доста. При това не от вчера.

Снимка: Pixabay

Квантово политическо минало

Партиите в България отдавна са леви, десни и центристки само на хартия. През последните десетилетия неведнъж се е случвало леви коалиции да приемат десни закони, а десни управляващи преди избори да водят  леви политики с увеличавания на заплати и раздаване на допълнителни социални помощи. Центризмът у нас така и не стана ясно какво точно означава, тъй като всъщност беше объркан с царизъм. 

Квантовото поведение на политиците е по-скоро норма за нашата държава, отколкото изключение. И не са само гореизброените примери. Към тях можем да добавим още и някои уж патриотични формации, работещи под диктовката на чужда държава. Депутати, говорещи едно, а гласуващи друго. Народни представители, плюещи по определени правителства и едновременно с това поддържащи ги със златния си пръст. Типично дуалистично поведение.

В последните няколко парламента винаги успяват да се вмъкнат поне по една-две силно изразени квантови формации, държащи се хем като опозиция, хем като поддържащи управлението. Често дори в един и същи момент. 

Има ли нужда да ги изброяваме кои са?

Квазиквантовата политическа партия

Има обаче една определена партия, която е на пиедестала на квантовата политика у нас. Постоянството на този тип поведение при нея я прави най-яркият представител на тенденцията, превръщаща родната политическа действителност в учебникарски пример на корпускулярно-вълновия дуализъм. По ирония на съдбата тя е свързвана с понятието „корпулентен“ дори от хора, които нямат ни най-малка представа от теоретична физика.

Вече се сетихте, че става дума за ДПС. А квантовият ѝ характер е очевиден – това е партията, която винаги е едновременно хем в опозиция, хем на власт. Тя е отвъд всякакви избори, коалиции и държавни политики. Устройва я всяко положение на нещата и което и да е произволно правителство. Дуалистичният ѝ характер ѝ помага да работи еднакво лесно и с леви, и с десни кабинети, като в същото време теоретично се води тяхна парламентарна опозиция. 

Доколко това е добре или зле за държавата и нейните граждани може всеки да прецени сам за себе си, наблюдавайки актуалната социално-политическа ситуация, в която се намира страната ни. 

Квантовото политическо настояще

Не ни трябва сложен теоретичен инструментариум, за да регистрираме квантовия характер на сегашната политическа ситуация у нас. Управляващите хем подават, хем не подават оставка вече на няколко пъти. 

Протестиращите хем са обединени в исканията си, хем се разделят до крайна степен по възгледи. Множество хора едновременно подкрепят протеста и не го харесват като проявление. 

И точно като котката на Шрьодингер не е много ясно дали целият този процес е жив или умрял, докато не се отвори кутията на изборите. Образно казано.

Квантовото политическо бъдеще 

Анализирайки последните направени социологически проучвания, не можем да дадем едностранчив отговор дали бъдещето на страната ни занапред ще бъде частица или вълна що се отнася до политиката. Има и немалка вероятност все така да продължи да бъде едновременно и двете.

Засега ГЕРБ и БСП се движат относително равни, с исторически рекордно ниски резултати. При всички положения обаче поне една от двете изхабени от управленска гледна точка формации отново ще бъде във властта.

Което пък ни води към нашето неясно квантово бъдеще.

Партията на Слави Трифонов очевидно обира сериозна част от разочарования вот, дори без да взима кой знае колко активно участие в протестите. Тя обаче няма никакъв държавнически опит и тепърва се очаква да допуска обичайните грешки на израстването. Предстои да разберем и дали ще си остане в популисткия спектър или ще положи усилия да надскочи чисто телевизионния си бекграунд.

На ДПС, както вече казахме, подобни катаклизми рядко оказват влияние върху изборните резултати, така че техният двойнствен парламентарен статут с голяма вероятност ще си остане същият като през последните 15-20 години. 

"Демократична България" имат сериозна възможност да се окажат важен  партньор за евентуални коалиции, но заявяваните от тях принципи доста ограничават вариантите им. Ако не ги спазят обаче, ще загубят електорат, който тъкмо спечелиха с решимостта си около протестите.

А Мая Манолова и Цветан Цветанов тепърва ще изиграват предизборните си карти и нищо чудно някой от тях да изненада социолозите с по-голям процент, отколкото в момента им предвиждат. 

Независимо дали изборите ще се проведат сега или след няколко месеца, възможностите за съставяне на следващо правителство изглеждат силно ограничени, а някои евентуални варианти – направо абсурдни. 

Само засега обаче. Квантовият характер на родните партии може и да позволи реализацията на абсурда. А в най-лошия случай – и продължаване на корпускулярно-дуалистичния модел на политическото развитие на България. 

Разбира се – ако котката на Шрьодингер не им мине път. Стискаме палци все пак да се окаже жива!