Осем месеца хаос, грешки и бездействие

Ежедневно растяща прогресия от числа – всеки ден броят на заразените с Covid-19 у нас през последната седмица е своеобразен рекорд, а позитивните тестове се доближиха заплашително до 3000 дневно.

На фона на тази статистика медиите на всеки час започнаха да публикуват информация за недостиг на лекари и на места в болниците, линейките в София пък на смогват да обслужват сигналите за Covid пациенти.

6-7 часа изчакване за линейка? Млади хора, които си отиват докато чакат да получат помощ, други които умират, след като са изписани уж здрави. Станахме и свидетели на случай, в който жив човек се оказа със смъртен акт и в моргата в Сливен. Медици на ръба на силите си и здравна система в колапс.

Повече линейки в София и проверки на лабораториите

Ако това се случваше през март може би щеше да е донякъде оправдано, но не и осем месеца след появата на вируса и след като веднъж вече сме разхлабили мерките. След като през март въведохме извънредно положение при 16 случая за денонощие, защо сега се опитваме да приложим гъвкавост при над 2600 случая дневно. Това би било оправдано, ако сме подготвени за ситуацията, ако има установен ред и яснота при кой случай как се процедира. Имаха осем месеца да се подготвят и уж именно заради това не дадоха властта – за да има ред и работещи институции, вместо това навсякъде цари хаос.

Много институции, организация – никаква

За втора вълна на коронавируса се говори още от април, коментира се преди началото на учебната година, както и малко след това със застудяването и появата на първите настинки. Едва преди две седмици обаче бе обявено създаването на втори щаб – координационен, който „да премахне дефицита в организацията“. Основна задача на този 24-часов колцентър бе да осигури възможност на българските граждани „да получат временна и достатъчна медицинска помощ и грижа във всяка една точка на страната“. Задача, която още на първата седмица се провали, но пък хей – колкото повече щабове, толкова повече спокойствие нали!?

Директорът на столичната РЗИ подаде оставка

Малко след това Столичната РЗИ остана без началник, защото реши на своя глава да вдигне карантината на президент, премиер, министри и зам.-министри след един отрицателен тест. Тази проява на добра воля към висшестоящите можеше и да мине незабелязано, с мотива за важността на тяхната работа, ако малко след това премиерът не се оказа с позитивен тест за Covid-19. Тя нали за това е карантината – защото симптомите могат да се проявят по-късно. Ние го разбрахме, но явно здравните работници не са. Е, как да имаш работеща система, когато именно онези, които трябва да съблюдават за спазването на правилата, ги нарушават. Ходи после обяснявай, че трябва да седиш 10 дни вкъщи, при положение че и твоят тест е бил отрицателен.

На фона на всичко това се възприе и идеята за по-кратка карантина от 10 дни за контактните лица и отпада задължителния PCR тест след края ѝ. Интересно как отчитат боря на излекуваните, като вече няма доказателства за това…

Липса на кадри

Изминалите осем месеца не послужиха на властите и за справяне с кадровия проблем в здравната ни система. Естествено далеч съм от мисълта, че само за няколко месеца могат да се решат проблеми, трупани с години, но това време бе предостатъчно за няколко малки, но правилни стъпки. Сега в разгара на кризата болници пускат обяви за доброволци, а можеше това време да се използва за набиране и подготовка на кандидати, за отделяне на материални стимули (нали ще са на първа линия).

Търсят се дарители на кръвна плазма след прекаран COVID-19

Кадри липсват и в структурите на МВР и РЗИ, които са ангажирани с предимно административна дейност – обаждане на хората с положителни проби, разнасяне на предписанията по адреси, проверка за спазване на карантината. При толкова безработни след първото затваряне, едва ли е толкова трудна задача да се намерят хора, които да прозвъняват заразените и да ги информират каква е процедурата оттук нататък. Но ето – на, свидетели сме на случаи, в които МВР звънят да проверят дали спазваш карантината си преди РЗИ да са поискали от теб списъка с контакти… и това става седмица след положителния ти тест.

Тука има, тука няма легла

„7473 легла са подготвени в болниците, 1137 от тях са в София, над 1000 са интензивните легла с респиратори“, казва началникът на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски на 27 март. В първите дни на извънредното положение станахме свидетели на показно разпъване на полеви болници в София и останалите големи градове.

„Имаме 7307 легла за лечение на пациенти с Covid-19. 1108 са леглата за интензивно лечение. Заетостта на интензивните легла е 5%“, казва новият здравен министър проф. Костадин Ангелов на 8 октомври. Изводът и тогава е „Спокойно – места има за всички“, за да чуем само 20 дни по-късно, че линейки разнасят пациенти из няколко различни болници в София в опит да им намерят място. И това докато по същото време научаваме, че лидерът на БСП Корнелия Нинова е приета във ВМА, но се чувства добре и няма сериозни оплаквания. Но, спокойно – няма място за притеснения.

33-годишен мъж с COVID-19 почина, чакал линейка с часове

Днес по думите на здравния министър леглата за активно лечение в страната са 40 000, като 12 000 от тях са в София. 10% от тях трябва да са предвидени специално за COVID-19, което прави 1200 само в София. При общо 2680 хоспитализирани в цялата страна и 169 в интензивно отделение, това едва ли е трябва да е проблем. Оказва се обаче, че на 2 ноември повечето от тези легла са само на хартия – разбирайте, не са обособени за пациенти с Covid.

Да оставим настрана факта, че е нелогично АГ болница да лекува болни с коронавирус, ако няма необходимите специалисти. Далеч по-логично решение е вместо 30 отделения в един град, да има един, два или три обособени центъра за Covid пациенти, където да са съсредоточени специалистите.

Но дори и при това разпределение на силите дали проверките за готовността на болниците трябва да започва едва сега? Не трябваше ли да е сторено още преди седмици и месеци? Не трябваше ли и да се обособят места, където болните с коронавирус да могат да бъдат прегледани в защитена и подготвена специално за това среда, а не да разчитат на лечение по телефона и рентгенова снимка чак след карантината?

Можеше, трябваше, щеше…

Коронавирусът не е за подценяване, но по-опасното и страшното в случая са действията на онези, които са натоварени с организацията на битката срещу пандемията. Същите, които карат студентите по медицина да учат дистанционно заради пандемията, а в същото време ги призовават да се включат в първите редици срещу вируса.

Действията им са хаотични, лишени и смисъл и закъснели, ужасно закъснели. А грешките им струват животи, но виновни за тях все се оказват други.