Стратегическите грешки и несигурното бъдеще пред ГЕРБ

Освен за обществото 2020 г. беше и изключително турбулентна в политически план. След преминаването на първата вълна от корона пандемията, в рамките на само няколко месеца страната влезе в най-голямата си политическа криза от години насам. За първи път наблюдаваме същински срив в ГЕРБ, който може, макар и бавно, да доведе до края на политическия живот на партията.

По всичко изглежда, че за партньорите в управлението - "Обединени патриоти", животът в политиката ще е приключил с изтичането на мандата. Формацията беше вътрешно разцепена от "Атака", с политическото си говорене Валери Симеонов успя да се изгради като един от най-демонизираните политици, а дискредитиращите действия на основните фигури на ВМРО оставят усещането за поредното експлоатиране на българския патриотизъм.

Остава да се концентрираме върху ГЕРБ и опциите пред партията и лидера ѝ, като преди това се върнем към ключовите грешки от последната половин година, довели до най-ниската точка на обществена подкрепа от поне десетилетие насам.

Инат за власт

Макар протестите от лятото да не достигнаха нужния мащаб, те бяха просто каймака на огромното обществено недоволство, трупано години наред в цялата страна. Недоволство, за което управляващите са наясно, но изглежда не искат да адресират.

За мнозина бе изненада, че правителството не подаде оставка през лятото в течение на протестите. Подаването на оставка тогава и провежданото на предсрочни избори щеше да остави ГЕРБ в изгодна позиция (от парламентарна гледна точка) като хване неподготвени политическите ѝ опоненти. В летните месеци БСП все още беше погълната от вътрешнополитическата си борба, „Републиканци за България“ не бе основана, партията на Слави Трифонов дори и в момента не изглежда готова за избори, както и платформата на Мая Манолова, която също се очаква да се яви на предстоящия вот. Предсрочни избори щяха да помогнат повече единствено на „Демократична България“. Парадоксалното в случая е, че с всеки изминал ден на власт от ГЕРБ търпят негативи и губят обществена подкрепа.

Предвид скандалите, предшествали протестите, оставайки на власт, правителството нанесе непоправими щети на демокрацията в страната и на обществените възприятия за политика.

Предложението за нова конституция

Публичният дебат почти изцяло е фокусиран върху корона кризата, а през последните седмици и върху най-голямата обществена болка в България – македонския въпрос. Въпреки това не бива да забравяме, че до скоро основна тема бе предложението за нова конситуция. 

Скоро след обявяването на предложението стана ясно, че единствената реална цел е да се печели време. Използването именно на Конституцията за политически цели от такова естество демонстрира ясно ценностния фалит на управляващата политическа класа.

Заедно с това идеята се превърна в поредния красноречив пример за некомпетентността на управляващите. От мнението на експерти в областта разбрахме, че от юридическа гледна точка проектът е провал и вероятно е писан от хора с незавидни познания в областта. Това още веднъж ни напомни за недопустимо ниското експертно ниво на настоящия кабинет.

Снимка: conservative.bg

Провалът с корона кризата

В последните седмици ставаме свидетели на тоталния упадък на здравната система. Въпросът, който постоянно изниква, е защо тя не беше адекватно подготвена за втората вълна, за която отдавна се знаеше. По всичко изглежда, че усилията на правителството в последните месеци бяха насочени другаде, което остава неприятното усещане за фундаментална липса на държавници в политиката. Другото обяснение е да съотнесем краха на здравната система към липсата на достатъчно компетентни лица, които да я реорганизират и временно заздравят в рамките на няколко месеца. И в двата случая вината и отговорността трябва да бъдат понесени от управляващите и най-вече да бъдат взети предвид от гражданите на предстоящите избори.

Какви са изходите за ГЕРБ след изборите?

Запазване на статуквото

Вариантът ГЕРБ да оглави коалиция след изборите и Борисов отново да е начело на кабинета е безспорно най-лошият сценарий за бъдещето на България, но и вече най-малко вероятният. Този развой е пагубен от гледна точка на отчуждаването и тоталното разочарование на гражданите от политическия живот в страната.

В този вариант, разбира се, ще станем свидетели на основен „ремонт“ и освежаване на редиците на ГЕРБ в изпълнителната власт, но това не би имало никакъв ефект, тъй като партията сама по себе си е неимоверно амортизирана, а моделът ѝ изчерпан. Също така от поне година насам се забелязва тотална кадрова криза. От части тази криза е породена и от това, че на експертите в обществото ни е ясно, че огънят на партия ГЕРБ гасне, а репутацията ѝ особено през последната година бе сериозно опетнена.

Опцията ГЕРБ отново да е във властта е малко вероятна с оглед на три предпоставки. Първо, можем да очакваме значително отстъпление в резултата, в рамките на няколкостотин хиляди избиратели спрямо предните парламентарни избори. Обективно погледнато обществената подкрепа за ГЕРБ е всъщност с много по-ниски нива. Но осланяйки се на страха на хората в малките и средно големи населени места, изразяващ се в корпоративния вот и този на голямата държавна администрация, ГЕРБ вероятно пак ще бъде сред първите две политически сили.

Второ, към момента няма политическа формация, която да заявява готовност за коалиция с ГЕРБ, тъй като това би означавало политическо самоубийство. Все пак не бива да се доверяваме изцяло на този аргумент, съдейки по миналото.

Истинската предпоставка се крие в бюджета за следващата година, заложен от управляващата коалиция. По всичко личи, че основната цел на бюджета за 2021 г. е да постави следващото правителство в безизходица. А това, че самият бюджет ще вкара България в смутни времена от финансова гледна точка, още веднъж ни напомня за липсата на каквато и да е държавническа мисъл и желание за устойчиво развитие на страната у управляващите.

ГЕРБ в опозиция

Като изключим периода от 2013-2014 г. ГЕРБ не са играли ролята на опозиция. Дори тогава, съдбата на правителството на Орешарски изглеждаше предизвестена от ранните дни на управлението му. Линията, по която ГЕРБ се разви през последните години не предполага, че партията би оцеляла дълго в опозиция, без достъп до властовите ресурси и европейските средства, служещи да пазят „хармонията“ в редиците й. С други думи липсата на конкретна идеология и същински политически елит превърна ГЕРБ в партия, която би могла да съществува в този вид само ако е в управлението.

В случай, че следващото правителство без ГЕРБ в състава си, успее да издържи цял мандат, както и да представи нова (работеща) алтернатива на управление, това би било напълно достатъчно, за да маргинализира ГЕРБ и да я изхвърли от политическия живот в страната.

Снимка: БГНЕС

Слизането от сцената на Борисов

Най-добрият вариант за бъдещето на България. За мнозинството българи това е и най-желаната опция. Същевременно ако Бойко Борисов напусне сцената ще направи на партията си огромна услуга. Това ще отвори частично ГЕРБ за евентуални коалиции след изборите и ще даде шанс за развитието на кадри. Към момента развитието на личности в партията е до голяма степен парирано заради едноличния стил на управление на премиера.

Ако приемем, че Бойко Борисов се готви именно за оттегляне, можем да си обясним решението за оставане на власт от лятото. Оставайки, той подготвя плавно своето безопасно слизане от сцената. Все пак след десетилетие на власт, взимайки предвид нашата политическа култура, изходът не е толкова прост, колкото би бил в развитите демокрации.

В името на личното си оцеляване, Борисов повлича надолу цялата партия и българския национален интерес. Ако внимателно анализираме последните 11 години, ще намерим много доказателства за такъв тип решения. Единствено в личния му политически интерес и оставането му като министър-председател, но в ущърб, както на собствената му партия, така и на развитието на България. Актуален пример е изграждането на "Турски поток" през територията ни. Можем да смятаме, че проектът ще позволи на Борисов да се ползва с по-голяма подкрепа от страна на Кремъл. Същевременно България е пред угрозата от санкции, не работи в посока реална диверсификация, а международният ѝ имидж е на страна правеща услуга на три авторитарни режима едновременно – този на Путин, на Ердоган и на Вучич.

Но нека не оставаме наивни - дори Борисов на пролет да обяви частично оттегляне от политическия живот, това може да бъде за кратко и със сигурност ще е добре премерен ход. Президентските избори наесен ще са удобна опция да се върне и с това да се опита да отстрани един от основните си критици – президента Румен Радев. От друга страна явяването му на президентски избори изглежда обречено на провал. Президентският вот е силно персонифициран, а имиджът на Бойко Борисов отдавна не е този от първото десетилетие на века. Същевременно, в този тип избори основните инструменти на ГЕРБ за мобилизация на вота не работят. Не на последно място, президентските избори са предпоставка за обединението на партии с различни идеологии (доколкото такива има в България) зад обща цел, в случая – детронирането на Борисов от политическия живот.

Снимка: Facebook/ Vassil.Garnizov