Трохи за едните, хайвер за другите

24 лева дневно ще получат като помощ от държавата служителите на фирми и обекти, затворени заради Covid пандемията. Условието е в този период те да излязат в неплатен отпуск.

Така по груби сметки при стандартен месец с 20 работни дни засегнатите работници ще могат да се надяват на щедрата помощ от цели 480 лв. или иначе казано близо 80% от минималната работна заплата.

С пълен размер на минималната заплата (610 лв.) ще се "облажат" родителите на деца до 14-годишна възраст в неплатен отпуск хората на граждански договор или онези, които са без работа, но нямат право на обезщетение от Бюрото по труда. За две и повече деца под тази възраст мярката скача до 915 лв.  Всички тези мерки са за срок до 60 дни, а парите за тях са осигурени от европейски програми.

Не знам дали управляващите си дават сметка, че тези средства са крайно недостатъчни, за да покрият разходите на един човек за 30 дни. Да оцелееш с 16 лв. на ден за храна, сметки и разходи за наем или кредит, е меко казано сложна мисия. А картинката става още по-приятна, ако става въпрос за семейство с деца, при което и двамата родители имат щастието да са на "държавна издръжка".Отделно ще продължат да работят и мерките 60/40 и 80/20, които обаче не отговарят съвсем на нуждите на бизнеса, който няма приходи, но разходите му не спират.

И докато бизнесът иска механизъм за отсрочване на задълженията или временното поемане на разходите от държавата, управляващите предлагат облекчени условия за кредити. Евентуално ще има и помощ, равняваща се на определен процент от оборота, който затворените бизнеси биха загубили по време на локдауна. Кой и как обаче може да изчисли това - тепърва предстои да разберем.

На чужд гръб и 100 дни карантина са малко

Ясно е, че времената са трудни и кризата удря и бедните, и богатите страни. Ясно е, че не всеки може да получи желаната помощ в пълен размер. Ясно е и, че България не е Германия и данъците, които държавата събира от хората и бизнеса тук, не са същите като там. Но е ясно като бял ден, че това, което се предлага на засегнатите служители и работодатели са трохи, изпаднали даже не от масата на нашите управляващи, а от европейските средства.

Може би цялата история нямаше да е толкова жалка, ако само преди седмица основната заплата на депутатите не бе увеличена с близо 500 лв. Правилно разбрахте - докато от едни се очаква да преживяват с горе долу-толкова на месец, другите прибират по толкова допълнително всеки месец. През пролетта, при първото затваряне поне се чуха гласове за замразяване на депутатските заплати или даряването им, сега увеличението беше съпътствано от оглушителна тишина.

И докато правителството отделя 50 млн. лв. за да могат близо 50 хил. души да получат под минималната заплата, съдебната система си раздава 20 млн. лв. за коледни бонуси, като някои магистрати ще вземат накуп по три заплати. И тук разделението е видно - една част от българите не знаят дали ще могат да посрещнат Коледните празници, а другата си е осигурила светли празнични дни.

И докато сме на тема бонуси - само преди дни паралментът даде възможност на държавните служители да получават тлъсти суми от участието си в ръководните органи на държавни и общински фирми. И всичко това става тихомълком и през задния вход чрез преходни и заключителни разпоредби в законите.

Всички тези бонуси идват директно от нашия джоб, защото са средства от бюджета, от данъците, които всеки един от нас плаща, независимо дали е служител или работодател. Въпреки това за нас остават трохите от трапезата, хайверът отива при управляващите. Затова и през 2021 г. ще има пари за отбрана, за магистрали, за избори, но не и за майчинство. А пенсиите и минималната работна заплата ще бъдат увеличени с малко, но достатъчно да се похвали властта и да чака от нас по едно измъчено "Браво!".