От Сердика до Средец и Триадица

10:00, 14 дек 20 / София 25 5512 Шрифт:
Симеон  Иванов Автор: Симеон Иванов

В София винаги е имало визионери. Но те не винаги са имали глас. Новата рубрика на Топновини "Философия за София" тръгва по стъпките на визионерството през вековете и неговото завещание, за да изгради модерната концепция за София. 

След златния период на Сердика като част от Римската империя и в последствие като част от Византия, за който вече разказахмеградът навлиза в по-сложни и трудни времена. Темповете на развитие от златната ера на Сердика около управлението на Константин Велики няма да бъдат достигнати отново, но въпреки това историческите сведения сочат, че Сердика, макар и по-бавно, продължила да се развива в позитивна крива, въпреки трудностите.

Хунските набези и плячкосвания на Балканите през V в., както и в последствие засилващите се нашествия на славянски племена, принудили града да се концентрира върху изграждането на солидна отбранителна инфраструктура и масивни крепостни стени. Според сведенията славянските племена така и не успели да проникнат вътре, но нанесли щети на околността, откъдето Сердика се е снабдявала със стоки от основно значение. Така животът около и извън крепостните стени на Сердика станал несигурен, което довело до миграция към града. На свой ред нарастващото население се отразило в сгъстяване на инфраструктурата и строежите, а улиците и пазарите станали по-тесни.

Въпреки набезите и трудностите градът запазил своя дух, а работата върху благоустройството не била прекъсната. Така например по време на управлението на Тиберий Константин (578-582г.) бил завършен 8-километров водопровод, по който идвала вода от подножието на Витоша до вътрешността на сердикийската крепост. Същевременно Сердика останала важен център за Византия, а сведенията от VI в. за увеличаващо се население предполагат и това, че икономически градът се е развивал добре.

В последствие за византийското владичество на Балканите следват тежки векове, през които империята ще се принуди да признае съществуването на първата европейска държава в територията си – Първата българска държава.

Сердика става българска

След двуседмична обсада българските войски начело с хан Крум влизат в Сердика през 809 г., почти 130 години след основаването на българската държава. Превземането на Сердика, която се явява регионален център, една от силните византийски крепости, както и град с основно стратегическо значение на Балканите, затвърдява успешния поход на хан Крум в югозападните територии на Византия. Едновременно с това успехът трайно установява българското присъствие в региона и показва красноречиво волята на младата българска държава. През следващите векове населението продължило постепенно да нараства, а с това и икономическият потенциал на града.

Именно поради значението и потенциала на Сердика, превземането минава без тежки разрушения. Основна роля изиграва фактът, че постиженията на византийското градоустройство и благоустройство са били силно ценени от българите. Нещо повече, в периода до края на Първата българска държава, завещаните от Византия градска инфраструктура, водопроводна и канализационна мрежа са били поддържани и остават непроменени. Ярък пример в това отношение е фактът, че църквата „Света София“, която дори е била извън крепостните стени, както и ротондата „Свети Георги“ не биват разрушени по време и след обсадата от войските на хан Крум (не бива да се пропуска, че по това време българите още не са приели Христовата вяра и са езичници).

Съдейки по находките се смята, че хан Крум е поверил града на изцяло славянски гарнизон. С установяването на славянско население и превръщането му в доминиращ фактор в живота на града се ражда и новото, славянско име – Средец – център, средно място. Въпреки това емблематичното име Сердика продължило да се използва още векове сред историци и хронисти. За значението и интереса към града говорят сведенията за различните имена, с които са го назовавали отделните народи. Във Византия около XI в. става популярно името Триадица, чийто корени остават неясни, а в латински и арабски източници се среща Брадица, Стралица, Атралиса и други.

Снимка: Уикипедия

От Златния век до византийското владичество

Средец се явява между двата центъра на културния и книжовен прогрес през Златния век, а именно Велики Преслав и Охрид. По този начин градът не остава назад и участва активно в тези процеси. Пример за това е изписването на стените на църквата „Свети Георги“ от същия период. През следващите векове живописта в църквата ще бъде подновявана три пъти (един от които по времето на византийското владичество) и ще бъде считана за шедьовър на ранното източнохристиянско изкуство през средновековието чак до падането на града под османска власт.

Специално значение Средец е имал и за Петър I, който често посещавал града. Според сведенията по лично негово искане в Средец е пренесено тялото на Свети Иван Рилски Чудотворец, основател на Рилския манастир. След падането на тогавашната столица Велики Преслав във византийски ръце, тежестта на Средец в управлението на останалите български земи се покачва и българският патриарх Дамян се установява в града.

Разположението на града го превръща в ключов от военностратегическа гледна точка и поради тази причина между 986 и 1016 г. Средец е три пъти под византийска обсада. Макар загубите и трудностите породени от това, че градът остава частично изолиран заради византийските атаки по селищата в околността, удържа успешно всички атаки. През същия период изгрява и звездата на военачалника Кракра Пернишки, който успешно ръководи защитата на Перник срещу набезите на Василий II Българоубиец. В днешно време неговото име носи както пернишката крепост, така и улица в центъра на София.

През 1018 г., изправени пред безнадеждна ситуация, управниците на Средец, Перник и другите градове и селища в района капитулират пред византийския император. Въпреки че градът остава от основно значение, през продължилото почти два века византийско управление животът на гражданите на Триадица е изключително неспокоен и несигурен.

През Триадица минават и използват като изходен пункт византийски войски на път за битки с печенеги и маджари (унгарци), както и за потушаване на въстанието на Петър Делян. Също така през града преминават три кръстоносни походи, а сръбско-унгарски войски го опустошават и разрушават частично. Всичко това довело до икономическата експлоатация на местното население. Освен това чуждата власт допълнително усилвала потисничеството. Например, средецкият епископ бил подчинен на Охридската архиепископия, която пък била под прякото командване на византийския император.

Снимка: Уикипедия/картина от цикъла „Славянска епопея“ на чешкия художник Алфонс Муха

Въпреки всичко, в годините на византийска власт църквите „Свети Георги“ и „Света София“ са били обект на специално внимание, грижа и почит. Понастоящем двете църкви представляват най-старите съществуващи сгради в столицата, а за ротондата „Свети Георги“ се смята, че е запазила автентичния си облик от византийско време. Също така в ротондата ежедневно се извършва богослужение на черковнославянски език.

Средец отново става съставна част на българската държава в края на XII в. През следващите почти две столетия, до превземането му от османците, градът отново е в разцвет и играе ключова роля за управлението на Поморавието и Македония. В пределите на Османската империя се развива в крак с темповете в империята. По този начин упадъкът на Османската империя през XVII-XIX в. води и до упадъка на София.

*В текста е използвана информация от: Магдалина Станчева, 2010г. „София: От древността до нови времена“

Напишете коментар
Коментари: 2
1 Анонимен 19:02, 14 дек 20

Чудесна идея за рубрика! Чакаме да четем...

2 Анонимен 21:15, 25 дек 20

да , наистина има много хубава тенденция да се обръщаме към миналите времена , защото сме от малкото народи с толкова дълга история . Сега , повод за гордост ли е от 1300 години - 700 да са в робство !? Но , каквото ---такова , такава ни е била съдбата .

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама