Следваща станция "Жолио Кюри"

На повечето от нас е добре позната станцията на Софийското метро "Жолио Кюри", но дали знаем на кого е кръстена тя. Всички са чували за Мария Кюри, полско-френски физик и химик, първопроходец в областта на радиологията. Тя е носител на две Нобелови награди и единствената жена с две Нобелови награди в различни сфери на науката – физика (1903 г.) и химия (1911 г.). Знаменитите ѝ постижения са развитието на теорията за радиоактивност (термин, въведен от нея), разработването на техники за изолиране на радиоактивни изотопи и откриването на два нови елемента: Полоний (Po) и Радий (Ra). Тя споделя първата награда със съпруга си, Пиер Кюри, който също е знаменит учен и един от първите изследователи на явлението радиоактивност. Къде тогава се вписва Жолио Кюри?

Жолио-Кюри не е един човек, а двама - Ирен Кюри и Фредерик Жолио, които след брака си приемат обща фамилия. Ирен е най-голямата дъщеря на Мария и Пиер Кюри, която подобно на родителите си се занимава с физика и химия. Към края на докторантурата си в Radium Institute (днес Институт Кюри) в Париж през 1924 г., приема предложението да преподава прецизни лабораторни техники за радиохимичната изследователска дейност на химичния инженер Фредерик Жолио и впоследствие се омъжва за него.

От 1928 г. съпрузите обединяват научните си интереси и фокусират вниманието си върху изучаване на атомното ядро - центърът на атома, в който е съсредоточена основната му маса и чиято структура определя химичния елемент. След съвместни експерименти откриват елементарните частици позитрон (изгражда антиматерията и е античастица на електрона) и неутрон (има нулев електрически заряд), като не успяват да обяснят значението на резултатите си. Поради тази причина, по-късно откритията са приписани съответно на Карл Дейвид Андерсън (Нобелова награда за физика 1936 г.) и Джеймс Чадуик (Нобелова награда за физика 1935 г.). Значението на тези открития е сравнимо с това на електрона от Джоузеф Джон Томсън (Дж. Дж. Томсън) през 1897 г., защото категорично измества теорията на Джон Далтон, че атомът е твърда сферична частица. Атомът се състои от плътно централно ядро с положителен електрически заряд (изградено от положително заредени протони и електрически неутрални неутрони), заобиколено от облак отрицателно заредени електрони.

През 1934 г. семейство Жолио-Кюри прави научно откритие, изградено като продължение от работата на Мария и Пиер Кюри. След успешното изолиране на естествено срещани радиоактивни елементи от Кюри, семейство Жолио-Кюри постига огромната мечта на всеки алхимик - възможността да се превърне един елемент в друг. За жалост, резултатът не е злато, а радиоактивен Азот (N), създаден от Бор (B), последван от радиоактивни изотопи на Фосфор (P) от Алуминий (Al) и радиоактивен Силиций (Si) от Магнезий (Mg). По онова време са се използвали много радиоактивни материали в медицината и това откритие е предложило изключителна възможност за бързо и лесно синтезиране на радиоактивните материали, при това - евтино и в големи количества. Този огромен принос на откритието води до Нобеловата награда за химия през 1935 г. на семейство Жолио-Кюри.

И двете семейства, Кюри и Жолио-Кюри, се отличават със забележими умове, всеки, от които е удостоен с поне една Нобелова награда. Изключение е по-малката сестра на Ирен, Ева Кюри, която не следва стъпките на роднините си и става писател и през 1937 г. Издава биографична книга за своята майка "Мадам Кюри". Въпреки че самата тя не е награждавана, съпругът ѝ Хенри Ричардсън Лабиус печели Нобеловата награда за мир през 1965 г.