През изминалата година повече от всякога успяхме да се убедим в едно – обикновените хора и политиците не живеят в една и съща Вселена. Паралелните реалности, които обитаваме, често нямат допирни точки помежду си и както ние не можем да проумеем логиката и целите на държавните мъже и жени, така и те са на светлинни години от това да схванат елементарните нужди на клетото общество, на което стоят начело.
А то неистово се нуждае от едно-единствено нещо – малко повече разбиране и подкрепа.
Къде изчезнаха харизматичните лидери?
Всъщност отделянето в паралелни светове на властимащите и обикновените хора го е имало винаги. Това, което липсва напоследък обаче са силните, омагьосващи с чара си лидери, които да успяват да спечелят по-масово доверие и поне да оставят впечатлението, че народът и лидерът му убедено вървят в една и съща посока. И по този начин да отварят някакви, макар и временни, пролуки между различните реалности, в които двата свята – на народа и на политиците му – все пак да успяват да си взаимодействат.
Откакто човечеството се е откъснало от животинския свят и е започнало да гради цивилизации, схемата е била една и съща – ярки, изключителни личности застават начело и повеждат останалите към всеобща кауза. Доброволно или насилствено, успешно или катастрофално – обществото следва енигмата на своя лидер и е готово да направи почти всичко в името на целта, която той задава и изисква от него. Историята е изтъкана от подобни примери, някои от тях завършили трагично, а други – измъкнали от тежки ситуации цели народи.
Огледайте се обаче наоколо! Можете ли да кажете и едно име от актуалната политика, което успешно да бъде посочено като пример за подобно лидерство? Тръмп, Путин, Борис Джонсън, Еманюел Макрон, Си Дзинпин, та дори и вездесъщата Ангела Меркел – кое от тези имена се доближава дори малко до представата ни за харизматични лидери, които могат уверено да преведат народите си през перипетиите на произволна по-сериозна криза? Кое от тях има дори част от харизмата на Наполеон, Чърчил или Де Гол например, пък било то с всичките им недостатъци и мигове на провали?
Съвременният свят е лишен от лидери и това до голяма степен му отнема възможността за величие. Хората, които са начело на нациите си, са в най-добрия случай добри администратори, а най-често са пионки, местени от вътрешни или външни сили. А в по-лошия случай са просто клоуни.
Силните личности са изместени от лобита и задкулисни схеми, на които никой отделен политик не успява да противостои. В моменти на сериозни обществени кризи обаче бизнес-величията не са тези, които могат да поведат народите към възход и преодоляване на глобални проблеми. Поне дотук в историята няма записан подобен прецедент.
Снимка: Pixabay
Липсата на безпрекословни водачи създава един вакуум, който няма как да бъде запълнен. Това е и една от причините за гигантските разделения в обществото, които се наблюдават в най-новата модерно-технологична епоха. Съвременното общество е толкова разделено и поляризирано именно защото няма кой да му посочи пътя и всеки е оставен да се оправя сам за себе си. То не вярва на никого и същевременно вярва във всичко, не приема ничие мнение за меродавно и не желае да последва елементарен съвет в трудни моменти. Защото просто няма нито един авторитет, чиято дума да приеме за чиста монета.
Крахът на политиците
Общоприето мнение е, че обикновените хора мразят политиците. Истината обаче е, че светът е устроен така, че без тях сме заникъде. Те са онези индивиди, вършещи мръсната работа на обществото, която никой друг не би се заел да свърши.
Причината светът напоследък да не върви в добра посока е най-вече тази, че от доста време насам тази толкова мръсна работа не е била подхващана от смислени и знаещи какво точно да правят лидери. С политика вече предимно се занимават хора, които не стават за политици.
България е типичен пример, но повярвайте – далеч не е единствен. Само си помислете като наближат избори колко трудно е да изберете достоен политически субект, на когото спокойно да дадете гласа си. Обикновено правим сериозен компромис с вота си, като най-честият метод при избори е принципът на „най-малкото зло“. А това не може да е нормално. Та нали уж гласуваме, за по-доброто си бъдеще, а не за най-малко злото такова!
2020-та я пропиляхме. Ще направим ли същото и с 2021-ва?
Абсолютно същата ситуация е и в останалия свят. Дори най-авторитетните демокрации стигнаха до момент, в който да се борят със зъби и нокти да издигнат на кормилото на държавата си „по-малкия идиот“. Примери колкото щете! Дори бутиковата демокрация на скандинавските държави се превърна в надлъгване между популисти и крайно-леви или десни. Ами изборите в САЩ? Вотът между Джо Байдън и Доналд Тръмп беше най-важният през изминалата година, определящ до голяма степен съдбата на целия свят за следващите поне 4 години. При цялото ми уважение и вярата, че е в крайна сметка е постигнат правилния избор – къде точно е лидерската харизма на победителя Байдън? Трудно е да я забележим сама по себе си, по-скоро някои негови качества просто изпъкват на фона на компрометирания му противник.
Дотам ли стигнахме – да се радваме на успеха на все тая кой, само и само да не продължи да управлява досегашният? Доста тъжна история.
И после се чудим защо светът отговори толкова неадекватно на първата по-сериозна глобална световна заплаха, сполетяла ни от доста време насам – пандемията от коронавирус. Защото тя бе оставена в ръцете на тромави и посредствени лидери, фокусирани най-вече върху това как да не загубят собствената си власт, а не как да помогнат най-адекватно на народите си. А това нанесе огромни щети, изчисляващи се на вече близо 2 милиона жертви. И отделно от тях – сериозният икономически и психологически срив на човечеството.
Как могат да изкупят вината си политиците?
След изминалата година политиците са ни особено големи длъжници. Не ние, а те проспаха сериозността на пандемията. Тяхна задача беше да ни предупредят навреме и да организират бърза и смислена съпротива срещу атакуващата ни болест. Определено не се справиха с нея!
В новата година ще има ново предизвикателство за тях. Учените направиха всичко възможно, за да спасят каквото могат след неадекватния отговор към заплахата от страна на световните лидери. За изумително бързи срокове създадоха ваксини, точно както изисква извънредната ситуация, в която се озовахме. Но сега, уви, на ход са отново политиците. И този път нямат право на грешка.
Сега процесът на имунизацията е в ръцете на политическите ни лидери. От тях зависи подсигуряването на количествата, правилното и справедливо разпределение между всички държави, и равният достъп на всички до възможност за ваксинация. Това е една колосално тежка и трудна задача. Тъкмо такава, в която могат най-после да блеснат като добри лидери на обществата, на които стоят начело. Да действат с увереност и харизма, а не като аматьори, на които им треперят коленете от страх.
Защото при пореден провал, при следващ пропилян шанс за адекватни и полезни за максимално голям брой хора действия от страна на политиците, светът ще изпадне в още по-дълбока криза – безпътицата на тоталната липса на авторитети.
А това ще е травма, която трудно ще бъде преодоляна. Просто няма да има кой да ни изведе от нея…
Добави коментар