Ние станахме жертви – жертви на нашите телефони, имейли, компютри. По време на локдауна всеки трети работник е работил от вкъщи и това спаси живота на много хора, но заедно с това мнозина страдат от вредни странични ефекти. Изолация, умора, депресия, бърнаут, мускулни и очни заболявания. Това се казва в доклада на Алекс Салиба – евродепутат от Малта.
В своя законодателна инициатива, приета миналата седмица, Европейският парламент призова да се приеме нов закон на Съюза, който да предоставя на работниците правото да изключват цифровите си служебни устройства, без да се сблъскват с негативни последици. Новият закон трябва също да определи минимални изисквания за работа от дома и да изясни условията на труд, работното време и времето за почивка.
„Не можем да се откажем от милиони европейски работници, които са изтощени от натиска да бъдат винаги „на линия“ и от прекалено дългото работно време. Сега е моментът да застанем зад тях и да им дадем това, което заслужават - правото на откъсване от работната среда. Това е от жизненоважно значение за психичното и физическото ни здраве. Време е правата на работниците да се модернизират, така че да отговарят на новите реалности на цифровата ера"“, казва още докладчикът Алекс Салиба след вота в ЕП.
От хора със стремежи се превърнахме в хора, които просим собствените си пари
Какво е състоянието на нещата у нас? Ваня Григорова, икономически съветник към КТ "Подкрепа", коментира пред БНР темата.
„От нашата практика можем да кажем, че до голяма степен преумората и удължаването на работното време са и благодарение на факта, че работниците не се борят за правата си. Защото, за разлика от други държави, българското законодателство има до голяма степен регламентирани правила за работа от разстояние. Това е член 107 з от Кодекса на труда. Но работниците са склонни да се самоексплоатират, за да задържат работното си място, тъй като не се чувстват достатъчно силни, така че да защитават правата си, да отстояват своето право да спрат да работят в момента, в който свърши работното време. Иначе, според законодателството, работникът безспорно има право да работи само толкова, колкото е записано в трудовия му договор“, обясни тя.
Регламентиране на трудова злополука у дома, заплахи за психичното здраве, заплащането на тока и интернета... „Това категорично не е уредено. Имаше такива дебати по отношение на учителите. За съжаление, и този документ на ЕС не регламентира това. Той регламентира само начина, по който ще се измерва работното време. Този дебат датира далеч пред да започне пандемията, тъй като навлизането на електронните технологии всъщност още преди това доведе до тежка самоексплоатация. Един от христоматийните примери за това, който се коментира широко, е случаят на една 31-годишна японска журналистка, която, след като полага непрекъснато извънреден труд, умира от сърдечни проблеми... Самоексплоатацията не бива да се неглижира, тъй като, независимо дали работата ни харесва или не, самата работа натоварва психически, физически. Това беше един от аргументите ни да се противопоставим срещу възможността за двойно увеличение на извънредния труд. Въпреки това това увеличение беше заложено в Кодекса на труда“, посочи Григорова.
Добави коментар