За Трифонов, Радев и единствения печеливш ход пред „Има такъв народ“

Час и половина Слави Трифонов отговаряше на зрителски въпроси на живо във Facebook в съботния ден. Логично, на база отговорите му, можем да извлечем много послания и заявки, както и да спекулираме за бъдещите му намерения и ходове.

В типичния си стил, Трифонов говореше открито и без излишна политическа коректност. Впечатление направи, че голяма част от зрителските въпроси дойдоха от представители на многобройните ни диаспори по цял свят. Макар да не са голяма изненада, два аспекта от живото предаване заслужават внимание: намекът за подкрепа за президента Румен Радев, както и протягането на ръка към формациите на Мая Манолова и Христо Иванов за бъдещо сътрудничество в парламента.

Трифонов: „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ са по-малкото лошо

За президента Трифонов заяви, че „в голяма част от поведението си […] се държи достойно. Изказва това, което мислят много хора и неслучайно е най-харесваният политик в България“. В допълнение разкритикува и БСП заради мълчанието им по отношение на кандидатурата на Радев за втори мандат.

Услуга за услуга?

Някои откриха зад думите му готовност да иска мандат за съставяне на правителство от президента. Според процедурата, държавният глава връчва мандат на първата политическа сила, а ако тя не успее да състави правителство или върне мандата, той отива при втората по резултат партия. В случай, че и тя не успее или се откаже, президентът избира някоя следваща формация, която да получи правото да състави кабинет.

И тъй като твърде често в публичния дебат залитаме в спекулации е редно да отбележим, че тази хипотеза е пресилена. Въпросителните пред следващото правителство, камо ли разпределението и коалиционните възможности, са толкова много и толкова неясни, че би изглеждало наивно Слави Трифонов да прави тънки сметки. Разбира се, далновидните политици е редно да мислят ходове напред, но властта точно в момента идва с огромна отговорност и бреме, което предполага, че от „Има такъв народ“ едва ли са се прицелили в идеята да оглавят правителство преди да натрупат политически опит.

По-скоро зад думите на Трифонов трябва да търсим опит за събиране на по-широка подкрепа сред недоволните от управлението (така или иначе основният електорален потенциал на партията), затвърждаване на опозиционното позициониране на политическата сцена и намек, че би подкрепил Румен Радев наесен. Макар функциите на президента да са ограничени, сега се явява единствената авторитетна контратежест на управлението на ГЕРБ.

„Галъп“: Само Радев с положителен рейтинг, а Борисов сред най-харесваните политици

Нещо повече, той е политикът с най-добър обществен рейтинг, който артикулира нагласите на голяма част от гражданите в публичното пространство, а това не бива да бъде подценявано. Около образа на Радев се крие потенциал, макар и не в особено големи размери, да насочи гласове към дадена формация.

От БСП, по една или друга причина, пропуснаха този шанс. Вместо тях сега Трифонов се позиционира до президента. Отразяването на действията на държавния глава в 7/8 TV винаги е било умерено позитивно, което пък придава легитимност на подкрепата му.

Заформят ли се официално фронтовете за президентските избори?

Ходът на Слави Трифонов може да идва като компенсация за досегашните откази от обединения, които не бяха приети добре от някои избиратели. Отказа да се съюзява за парламентарните, но намеква, че би бил съгласен за президентските избори, което вероятно се приема добре от протестния електорат. Мая Манолова също е сред политиците, които вече официално са подкрепили кандидатурата на Румен Радев за втори мандат.

Какви са ходовете пред „Има такъв народ“?

Пределно ясно е, че този политически проект не би могъл да пожъне успеха на Сакскобурготски или Борисов. А и спрямо подхода не изглежда да е била поставяна тази цел. Перфектният момент Трифонов да се яви като новия „месия“ преди няколко години бе пропуснат - дали умишлено или не, едва ли ще разберем.

Вълната на недоволството и наказателният вот могат да пратят „Има такъв народ“ между второто и четвъртото място на изборите. Но веднага след това партията би се озовала в неблагоприятна позиция. За да задържи подкрепата си и да има политически живот, по-дълъг от един мандат, ще трябва да подплати заявките си с реални действия и политики. Влизането в глуха опозиция би могло да задържи редиците, но не и да изгради твърда електорална маса.

Ако пък искат да транслират исканията на гражданите, върху които коват подкрепа, в реални политики, трябва да са близо до управлението. Но това неизменно минава през партиите на статуквото (ГЕРБ, БСП, ДПС), за които Трифонов отдавна е обявил, че представляват червена линия. След всички обещания, коалиция с тях буквално ще срине цялата подкрепа за „Има такъв народ“ на следващите избори.

Пред партията остава една интересна (единствена) опция. Да превърне въвеждането на реформите от референдума през 2016 г., наред с трите отпаднали въпроси*, в свой основен приоритет и фикс идея, и на тази база да изгради всичките си ходове, калкулации и коалиции. С други думи, да си сътрудничи или да се коалира с други партии само срещу подкрепа за предложенията от референдума. Така би компенсирала и липсата на идеология и ясен профил. 

В този сценарий от „Има такъв народ“ не просто биха изглеждали горди защитници на народната воля, но и неизбежната им колаборация с партиите на статуквото би могла да бъде до известна степен оправдана. Така на следващи избори биха изглеждали легитимни в очите на избирателите си, като отстояли народополезната си позиция. Лайтмотивът на Трифонов е vox populi и подобна роля би му отивала.

Приемайки тази форма, биха изглеждали като една „програмна“ партия, отишла в парламента да прокара определени идеи, желани от много българи. Впрочем, какво по-добро за една „програмна“ партия от едно програмно/експертно правителство?

Доверието е най-ценният ресурс в политиката

Основният въпрос пред „Има такъв народ“ и Слави Трифонов е как да запазят доверието към себе си след престой в парламента и политиката – задача, която може да бъде изключително трудна в българския контекст и понякога изисква огромен политически капацитет и майсторско лавиране.

От ядрото на партията са наясно с това. Наясно са и вероятно, че успехът на референдума от 2016 г. се дължи именно на имиджа им и доверието към тях. Най-логичното и естествено продължение на политическия им път е да се опитат да надградят върху предложенията на референдума, който срещна широко обществено одобрение и придава легитимност на каузата им. Така ще избягат и от образа на конвенционални политици, цел, която така или иначе настоятелно преследват.

* Въпросите, на които отговаряхме на референдума през 2016 г. бяха:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Отпаднаха:

1. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

2. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

3. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?