„Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“: Не става само с мозъци, трябват и ръце

Телевизията ми дава публичност вече 20 години, но в забързаното ѝ темпо някак си често няма място за общественозначимите въпроси, които наистина ме вълнуват. Затова в рубриката „Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“ ще обръщам специално внимание на теми, които в студиата и в интервютата едва ли ще ме попитат, а ми се струва, че има какво да кажа. Така или иначе в социалните мрежи това вече е масова практика... нека и аз стана част от нея.

През пролетта на 2019 г. нашето НПО „ДНК“ поръча социологическо проучване на една от големите агенции, което осъществихме сред над 2500 емигранти. Достоверността му е доста сериозна, имайки предвид, че се случи както онлайн, така и през доброволци, които изпратихме в много от големите европейски градове по време на изборите за Европейски парламент. Целта на проучването беше да се подготвим по-добре за старта на платформата ни „Bulgaria wants you“.

Резултатите показаха, че 35% от емигрантите планират скоро, при добра възможност, да се приберат обратно в България. Какво ни казват тези цифри? Ако приемем едно сравнително консервативно число от 2 млн. души българска диаспора по света, това означава, че най-малко 700 хил. българи пряко се вълнуват от събитията у нас, имат непосредствени контакти с Родината и биха имали отношение към политическия, икономически и културен живот на страната.

Спомних си за тази цифра, когато гледах опашките пред секциите по време на изборите в неделя. 180 хил. българи дадоха гласа си на парламентарните избори от чужбина и ако за някои тази бройка е изненадващо голяма, то аз смятам, че е напълно резонна. А в следващите години е възможно при отваряне на достатъчно много изборни секции да расте. Всичко това се дължи и на факта, че покрай социалните медии светът става все по-малък, и хората могат всекидневно да следят обществено-политическите събития тук.

В този смисъл, няма да се изненадам, ако на следващите парламентарни избори от чужбина гласуват и 300 хил. българи. Тогава може да се окаже, че приблизително 10% от вота ще дойде от чужбина. Така емигрантите ще имат решаваща роля в избора на бъдещото управление. Чувал съм много пъти въпроса: как така, без да живееш в страната, ти ще определяш бъдещето ѝ? Аз обаче смятам участието на българите зад граница в изборите за много добра новина, защото също потвърждава предположението, че тези хора не са скъсали връзката си с България и може скоро да се приберат.

Тук е моментът да напомня, че по време на ковид пандемията през 2020 г. около 130 хил. души се прибраха в страната. При добро стечение на обстоятелствата много от тях биха останали, а може да ги последват и други.

Прецакаха ли ни нашите в чужбина, като избраха Слави?

Какви обаче са тези хора? Чухме много подигравки през последните дни, че нямало „изтичане на мозъци“, при положение, че мнозинството от тях са избрали партията на Слави Трифонов. Оставяйки настрана факта, че това ми се струва безвкусна и псевдо-елитарна шега, искам да напомня, че при всички общества в света интелигентните и високо образовани хора са малцинство, и в това няма нищо лошо.

За да функционира добре една държава, точно толкова ѝ трябват мозъци, колкото и ръце. Предполагам никой не се залъгва, че хората в Средния Запад на САЩ си лягат с Достоевски или Умберто Еко, но това не пречи държавата им да функционира доста добре. Обидно е да смятаме, че бъдещото трябва да се определя само от интелигенцията. Ако широките народни маси нямат право да взимат решения, защо да имат право на глас?

И това ви го казвам аз, който съм с твърди десни убеждения. Аз също смятам, че демокрацията не е най-перфектната форма на управление, но за съжаление по-добра не е измислена. По-важното в случая е от какво има нужда България, а тя има нужда от млади хора и от енергия. А голяма част от тези хора са извън страната. Колкото по-бързо част от този потенциал се прибере, толкова по-добре ще се развиваме.

Сред българската емиграция има всякакви хора, с различни мечти и различни възможности. Това, което ги обединява, е един единствен факт, който те никога няма да могат да променят – че са се родили българи.