Свръхпроизводството на дрехи и текстилните отпадъци оказват негативно влияние върху околната среда наравно с пластмасата. Този проблем беше изтъкнат по време на дискусионен уебинар, организиран от Бюрото за връзка на Европейския парламент у нас и Националното сдружение на общините в България.
„Годишното потребление на европееца е 26 килограма, като едва 1% от него се рециклират в нови дрехи”, каза Сирма Желева, която е мениджър „Устойчиво развитие” във фирма за дрехи втора употреба.
Изхвърлената пластмаса се връща в чинията ни
Тя поясни, че кръгова икономика на текстилни отпадъци се осъществява в България от много години. Според Желева, водеща роля за това има Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба. „В България годишно се депонират по 100 хиляди тона текстил. Чрез обслужването на текстилни отпадъци у нас са събрани повече от 1700 тона текстилни изделия. В момента в страната ни има разположени около 200 специализирани контейнера за текстилни отпадъци на територията на 13 общини”, изтъкна още Сирма Желева, цитирана от БНР.
Новият план за действие за кръговата икономика на ЕС и възможностите за нейното осъществяване залегнаха като основни теми в дискусионния уебинар. Участие в него взеха и политици на европейско и местно равнище, които изтъкнаха важността на кръговата икономика за ограничаване на отпадъците.
Според датчанката Маргрете Аукен, която е член на Европейския парламент, количеството консумирани ресурси от хората по света е колкото три планети.
През март 2020 г. Европейската комисия прие нов План за действие за кръгова икономика или т.нар. „зелена сделка”. В този план са залегнали 35 законодателни и незаконодателни мерки за период от три години. Мерките се отнасят за дизайна на продуктите, устойчиво потребление, зелени обществени поръчки, износ на отпадъци и вторична употреба на материали.
Coca-Cola тества хартиена бутилка
„Основната цел е да се осигури по-добро рециклиране и не на последно място да се промени и нагласата на хората”, каза още Маргрете Аукен.
Според Тисе Стелпстра, член на Изпълнителния съвет на провинция Дренте в Нидерландия и докладчик по становището на Комитета на регионите, за да има истинска кръгова икономика, първо трябва да се промени манталитета на гражданите. „Ролята на местните органи е подценявана. Те имат възможността да се справят с този проблем и да приближат кръговата икономика към гражданите. Всичко това засяга управлението на водните цикли, на сградите и отпадъците. Има много добри примери в различните държави - като управлението на отпадъците в София и Бургас, както и Националната програма за енергийна ефективност и рехабилитация на сградите в България”, каза още Стелпстра.
Ключовата роля на отделните общини в осъществяването на кръговата икономика изтъкна и кметът на Община Сливен Стефан Радев, който е член на европейския комитет на регионите. „Очаква се скорошното публикуване на стратегията и план за действие за преход към кръговата икономика в България за периода от 2021 до 2027 г. В този документ ще се съдържат визията и приоритетите в отделните области. За местните власти ще бъде важно, тези приоритети да бъдат съобразени не само с реалните потребности и икономическото състояние, но и да въвеждат нови бизнес модели”, каза още Радев.
Според него трябва да се обърне сериозно внимание на управлението на отпадъците. „За българските местни власти има няколко приоритета. Ясно дефиниране на отговорностите и задълженията на всички ангажирани в процеса на управление на отпадъците. Всеки производител или вносител на продукти трябва да бъде оперативно и финансово отговорен за разходите по събиране на опаковки, сортирането им и последващото им оползотворяване”, поясни още кметът на Сливен.
Един от европейските отличници в сферата на управление на отпадъците е община Любляна. „През миналата година 69% от всички отпадъци в Любляна са събрани разделно. Оздравихме завода за обработка на отпадъци, който е най-модерният в Европа. Там се обработват повече от половината отпадъци от домакинства в 57 общини в Словения. Целта на завода е да извлече максимален брой материали, които да бъдат рециклирани. Например във всички училища в Любляна се използва високоустойчива хартия, която е рециклирана от картонените кутии за сок и мляко”, каза Нина Санкович от дружеството за комунални услуги в словенската столица.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар