Все по-засилено се говори, че партията на Слави „Има такъв народ“ (ИТН) ще изпревари измъчващата се ГЕРБ и такъв вариант не е изключен. И понеже тази партия е нов феномен за мнозина, а за други е отдавна подготвян сценарий, то е редно този основен политически играч съвсем естествено да навлезе в полезрението на любимите -лози на лидера на партията Слави Трифонов. В противен случай, ще се заговори за медийно затъмнение, нали така?
Обвинението „чалгари”
Да, тези хора правят музика и шоу. Песните за маса, неполиткоректният рап, баладите и чалга хитове се разливат по целия политически спектър. Общо взето едва ли има човек в България без проблеми със слуха, който волно или неволно да не е чул поне едно тяхно парче. Не може и да се отрече, че Слави и част от екипа му, която е и в партията, всъщност се справят добре с бърникането по струните на чувствата. Ето тук е разковничето към властта. Размиването между образите на Слави и сценаристите като творци и техните политически такива е голям обществен проблем, защото всички ние сме склонни да прощаваме всякакви издънки и пороци на любимите ни изпълнители и шоумени. Не така обаче стоят нещата с политиката, където грешките не следва да се прощават с лека ръка, а да се заплащат чрез правосъдие. Струва ми се, че погнусата от изминалите години всъщност вместо да стесни обхвата на търпимост го разширява спрямо личността на Слави и неговата партия. Точно обратното се случва с изискванията и съмненията към останалите основни партии.
Няма кампания, има проценти
Липсата на активна кампания и оскъдните интервюта все пак доказват горната ми теза за разширения обхват на търпимостта. „Ние не се занимаваме с такива глупости” са думите на Тошко Йорданов по отношение на провеждането на тази предизборна кампания, чиято цел е не само да привлече гласове, а и да даде нужната доза прозрачност и в някои случай дори да служи като гражданско образование. Енигмата, която Слави и неговите съпартийци разбират като съспенс в шоуто, всъщност не само противоречи на адекватните демократични процеси, а и на собствената им заявка за искане на повече пряка демокрация от онзи прословут референдум. „Господар на мълчанието” както сам се определи, следвайки думите на Царя, определено не е държавническо предвид големите залози за тези избори. Веднага възниква и контравъпросът: „Е сега, трябва да се излага като другите ли?”. Отговорът е не. Все пак излагането на собствените политически цели не винаги е равнозначно на излагането в негативен смисъл. Всъщност високите резултати на ИТН до голяма степен ще бъдат породени от хаоса в ГЕРБ и отслабената БСП. От друга страна, сигурно липсата на кой знае каква кампания не е чак такъв проблем за избирателите на ИТН, защото през последните години все е бил в кампания.
Публичното говорене в стил ранен Бойко
Сред малкото публични изяви дори и на най-незаинтересованите от политиката им е лесно да направят съпоставка със спомените от миналото за ранния Бойко, който все още се ползваше с харизмата си на зевзек от народа. Той се кара умерено, прекъсва по-учтиво, прави шоу за пред зрителите и флиртува с тях за сметка на интервюиращия. Един такъв пример бе срещата със студенти в Пловдив. Пристигането бе с охрана, която поне е платена с лични средства. Задаването на въпроси от страна на студентите бе възпрепятствано от въпроси спрямо тях, сякаш се бяха явили на кастинг за политици. Отговорите бяха повече дълги отколкото съдържателни, често се свеждаха до липса на конкретика и „ще разберете като му дойде времето”. Сякаш за съдбините на държавата няма право на любопитство, а следва чинно подчинение на авторитета. Другото общо между стария и новия „месия“ са и леките подхвърлени забележки към съпартийците, които целят да покажат кой е най-важният. Уважението към експертите и готовността за чуваемост също е добро сравнение, само дано и този път не прерасне в профанното използване на експертността като лепило за пропукванията в образа.
Най-проблемните предложения като бранд на партията
Популисткото говорене също е налице. Като започнем от темата за референдума от 2016 г., който не само че не беше лансиран с една добра информационна кампания, а още се използва срещу останалите „лоши“ политици, които не са чули народа, е достатъчно показателно. За всички други нарушения от страна на доскорошните управляващи винаги се дава като аргумент Конституцията, когато обаче трябва да се оправдае невалидността на референдума не е в сила закона, който изискваше още 13 000 гласа, за да стане задължително прилагането на промените. Пак са виновни „лошите” политици. Да не говорим, че волята на тези които не са гласували или са гласували против предлаганите промени все пак е надделяла. А подкрепата от 2,5 млн. е спаднала до близо 560 хиляди, ако се уповаваме на думите на основателите, че партията е създадена заради този референдум.
Трифонов не искал власт, а резултати
Друг такъв пример за популизъм, имащ отношение и към референдума, е статус във Фейсбук. Слави извади аргументите, че мажоритарната система в два тура не бетонирала ГЕРБ, защото техният кандидат дори не стигнал до балотаж. Удобно бе пропуснато, че кандидатът на ИТН Илко Стоянов всъщност е бил в СДС и е работил за ГЕРБ. На практика тази система всъщност бетонира едни и същи лица, които лесно си сменят партиите в по-малките градове и населени места. Представете си нещо подобно и в по-големи мащаби да се случва и по отношение на Народното събрание. Мирише повече на подмяната на опаковката на едни клиентелистки мрежи с друга такава. За ИТН най-силният аргумент против въвеждането на мажоритарната система се оказва и дисертационният труд на бившата председателка на парламента Ива Митева, която достига до извода, че от гледна точка на представителството е най-добре да има избирателна система от смесен тип, а не мажоритарна такава.
Темата за отказа от субсидия от 8 лв. на глас всъщност навява на мисълта, че Слави не държи толкова на дълголетието на своя политически проект или ще разчита на някакво неясно финансиране за поддръжка на партията. Около 20 милиона годишно разходи за субсидии всъщност не са никак много и поне до някаква степен гарантират съществуването на по-малките формации. Ако в следващия парламент бъде въведена субсидия от 1 лв. това означава, че партиите на статуквото и най-вече ГЕРБ отново ще имат финансовото предимство заради натрупването на тези средства през годините. Лев субсидия, всъщност означава че трябва да се „легализира” лобирането в България по модел на САЩ, но за това от ИТН не говорят.
Друга доста спорна тема е тази за главния прокурор. От ИТН смятат, че той следва да бъде избиран пряко от гражданите и прокуратурата да не бъде част от съдебната власт, която единствена би й осигурила независимост при едно нормално и отчетливо функциониране. Прекият избор на главен прокурор ще бъде избор на желание за възмездие, а не за правосъдие. От друга страна, той би бил вече формално подчинен на изпълнителната власт, тоест на министър-председателя. Познато, а? Не мисля, че узаконяването на такива недобри практики ще ги превърне в светло дело. В държава с неукрепнала демокрация, в която се наблюдава т.н. fusion of power пресипването на правомощия от едната в другата власт не върши никаква работа по въпросите за отчетност и баланс между законодателна, изпълнителна и съдебна власт.
„Има такъв народ“: Прокуратурата няма място в съдебната власт
Добрите предложения оставени на заден план
Като цяло програмата на партията е доста опростена и оставя въображението на читателя да се вихри на воля. Има показани основни предложения, но те със сигурност не са обяснени в детайли, за сметка на това е посочен срок за изпълнение. Добрите предложения до голяма степен съвпадат и с тези на останалите партии против статуквото: оптимизиране на администрацията, демонополизация на Здравната каса, борба с корупцията, прозрачност и т.н. За разлика от въпросите от рефенредума, по тези теми е следван общественият тренд, а не е наложен такъв.
Трябва да се отбележи, че именно партията на Слави променя партийната система в България, така както са го направили тази на Царя и Борисов преди време. Със сигурност неговият публичен образ е наситен с голяма надежда от мнозина избиратели, та дори и от евентуални коалиционни партньори. За скептиците той е поредният „месия”. Подобно на Царя той не иска да поема тази отговорност, но е първият сред „светата тройца“ който директно отказва пряко участие във властта и ще изпревари Борисов с мечтата му да управлява партията си ала Доган. Основен проблем за него ще се явява това, че дясната му ръка Тошко Йорданов отсега изглежда с неприемливо политическо говорене и не е надарен с харизма, а с отсъствието на Слави и редките публични изяви, именно той ще ускори партийното изхабяване, което пък ще улесни противниците и коалиционните партньори.
Купуването и продаването на гласове са престъпления!
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар