Идеологическите различия бяха в основата на Студената война. С настъпването на нейния край културните различия изместиха идеологическите и икономическите. Идентификацията на хората през някаква политико-икономическа форма се оказа мимолетна на фона на самоопределянето чрез религия, история, език, предци, обичаи и институции. От хилядолетия хората принадлежат към културни групи – етнически и/или религиозни общности, нации и … най-окрупнено – цивилизации. Най-общо цивилизацията се приема като културно единство. Познаването кои сме минава през определянето кои не сме или поне против кои сме.
Тази нова, а всъщност стара, идентификация определя и потенциала за бъдещи конфликти, които ще са между различни култури, а не между различни идеологии. Подготвеността ни за предстоящото преминава през предефинирането на това кои сме, кои не сме и против кои сме. Разделението Либерална демокрация срещу комунизъм вече не е актуално. Основните различия са много по-дълбоки и устойчиви. Разликите между философията, ценностите, социалните отношения, обичаите, ако искате общите възгледи за живота на отделните цивилизации, са факт. Възраждането на религията по света допринася съществено за културните различия. Това е от особено значение защото, както подчертават още атиняните, най-важният елемент, дефиниращ една цивилизация, е религията. Или иначе казано, големите религии са основите, на които стъпват големите цивилизации.
Тъй като историята на човечеството е история на цивилизациите, добре е да видим кои са те днес, какво отличава нашата западна цивилизация от другите, какво и как искаме да съхраним?
Според различни изследователи броят на съществуващите в момента цивилизации е различен – седем, осем или девет. Ще приема последното, а именно, че основните цивилизации са: Западната, Латиноамериканската, Африканската, Ислямска, Синоистка, Индуистка, Будистка, Японска и Руска. Също така историците са определили и четири основни етапа, през които преминават цивилизациите: произход, развитие, разцвет и изчезване. Като начало е добре да се разгледа същността на нашата цивилизация и дали тя следва етапите на развитие, през които са минали другите, или по някаква причина е уникална.
За Европейската цивилизация сме свикнали да мислим като за цивилизацията на модерността и технологиите. Това е така, защото през последните две столетия тя е водеща, дори доминираща в тези сфери, но те по-скоро са следствие на ценностите и култура, изградили Запада. Типични за нашата култура са даването на превес на правата на индивида пред тези на общността, свободата на изразяване, истината пораждана от борбата на идеи, политическо участие и конкуренция, власт на правото, като контрапункт на властта на „мъдрия и просветен“ управник.
Основните вярвания, институции и практики, които могат да бъдат определени като ядро на Европейската цивилизация са:
Наследството на класическата цивилизация, включващи гръцката философия и рационализъм, римското право, християнството и латинския език;
Християнството всъщност е най-важната характеристика на нашата цивилизация. То е създало силно развито общо усещане, че сме различни от арабите, турците, маврите… Това е основен фактор за принадлежност към една култура;
Езикът е вторият по сила (след религията) фактор за идентификация в дадена култура; Разделението между светската и духовна власт, Бог и кесар, е типично за Европейската цивилизация и не съществува в нито една друга;
Принципът на правото – наследена от Рим идея, че светската власт се подчинява на някаква външна принуда. Това е в основата на конституционализма, човешките права, особено правата на собственост;
Плурализмът – съществуването на различни самостоятелни групи, неосновани на кръвни или брачни връзки е характерно основно за нашата култура;
Представителни органи – плурализмът поражда парламенти, съсловия и други институции, които да представляват интересите на различните групи. Няма друга съвременна цивилизация, която да разполага с подобни институции съществували повече от хилядолетие;
Индивидуализъм е бил и остава отличителна характеристика на западната цивилизация. За разлика от него за всички останали преобладаващо е присъствието на колективизма. Именно поради това може да се твърди, че ценностите, които са най-важни за Запада, са най-маловажни за всички останали.
Поотделно повечето от тези характеристики не са уникални. Тяхната съвкупност прави уникалността на нашата цивилизация. От тази уникалност по отношение на другите изобщо не следва, че ще избегнем еволюционната логика на произход, развитие, разцвет и изчезване. От друга страна, точно специфичната комбинация от характеристики може да ни позволи не просто забавяне на процеси, но и да е извор на ново развитие и дори разцвет.
(В няколко следващи есета ще разгледам вътрешните заплахи пред нашата цивилизация, такива, като интелектуалното и политическо поклонничество пред социалното инженерство, някои клонове на неомарксизма, търсещи новите потиснати и безпрецедентната атака към нормалността)
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар