Неомарксизъм – Феминисткото измерение

11:00, 30 авг 21 25 3000 Шрифт:
Интелектуалецът Автор: Интелектуалецът

Една вечна тема е тази за разликите между мъжете и жените. Тема, за която има много неща, които не знаем и не малко, които знаем. Или поне така се мислеше до неотдавна, до преди около три десетилетия, когато влиятелни политици, журналисти и учени започнаха да изграждат нова политическа идеология (или по-скоро религия) стъпваща на „социалната справедливост“ и „политическата идентичност“ и поставяща си за цел да атомизира обществото ни на групи в зависимост от пол, раса, сексуални предпочитания и прочее. Тези, които живяхме във времето на „развития социализъм“ си спомняме как се говореше от „името на народа“. Днес „народа“ се заменя с всяка атомизирана група в зависимост от конкретната нужда. В други есета ще разгледам случаите с расата и сексуалните или полови предпочитания. Тук ще се спра на феминизма.

Това движение започва със съвсем основателни стремежи. Вероятно като начало може да се отбележи движението за изборни права на жените или като цяло желанието жените да имат равни права с мъжете пред закона (като родителски права, права при наследяване, за подаване молба за развод и прочее). Това не се е постигнало лесно, но е имало успешен завършек. Веднъж постигнали този успех феминистките се насочиха към следващи, не безоснователни цели, като правото на образование, кариера и безопасност в брака и извън него. Но се насочиха и към не съвсем безспорни, като платено майчинство, а и към съвсем спорни, като правото на контрацепция и аборт. Тези цели бяха постигнати значително по-лесно от предишните. Това може да се отчете като момент, в който положението изглежда, че е по-добре от всякога дотогава. Изненадващо (а може би не) това е моментът, в който феминистките заговориха, че са пред поражение и съзряха някаква мъжка солидарност насочена към „сломяването“ на жените. Тоест беше посочен врагът – Мъжът! И беше определен инструментът на врага – мъжкото насилие не е инцидентно, не е следствие на някакви фактори, а е част от „военна“ кампания използваща побоя, изтезанията, осакатяването, глада, изнасилването, затварянето и прочее за победата над Жената. Затова не е изненада, че в тази реторика жените са въплъщение на мира/доброто, а мъжете на войната/злото. Лозунги от типа на „милитаризмът е сексизъм“ спомагат много успешно най-екстремните твърдения, както за мъжете така и за жените, да станат норма. На тази почва постове в туитър, като „мъжете са боклуци“ се приемат безкритично, независимо, че определят половината човечество като „боклук“. Като, че ли паметта ни услужливо забравя, че определянето на евреите като „боклук“ беше в основата на политическо движение довело до най-унищожителната война с десетки милиони жертви.

Излиза, че феминизмът не се бори за равни права на жените и мъжете, за да докаже, че жените са много по-добри от мъжете. Тоест жените имат същите качества, същата компетентност, за да се състезават с мъжете на един и същи терен, но успоредно с това са и по-добри. Шизофренно е да твърдиш едновременно същите като мъжете, но по-добри (тоест различни) само защото така ти е удобно. Един от ярките примери е искането повече жени да бъдат включени в управлението на финансовите институции със заявката, че финансовата криза от 2009 година е плод на мъжката некомпетентност и наличието на жени в бордовете би я предотвратило. За феминистките от само себе си се разбира, че това би било така не само във финансовата, но и във всяка друга сфера.

Феминисткото движение не се самоопределя като марксистко, но по същество мислите му за обществото са в рамките на марксистките възгледи. Те не приемат обществото като една комплексна система, изграждана векове и основана на традициите и доверието. За тях то е само функция на властта. Тя, властта, съществува като съществена сила в света, но има не по-малко мощни като вярата, любов, доброта… Но както за традиционните марксисти, така и за феминистките всичко в живота е политически избор и политическо действие. И пак като ортодоксалните марксисти, най-важното действие е да се разрушават съществуващите порядки (в случая патриархалното общество). Една от основните насоки на борбата за промяна е свързана със служебните взаимоотношения. Презумпцията е, че тези отношения (всъщност и всички останали) са свързани само с упражняването на власт. Интересното в случая е, че феминистките се фокусират върху една строго ограничена проява на властта – тази, която се приема, че е упражнявана предимно от възрастни, богати и предимно бели мъже. Те твърдят, че отнемането на тази власт от тези мъже и нейното „социално справедливо“ разпределение (основно към жените) е в основата на изграждането на един по-добър свят. Паралелът с идеята за отнемането на властта на капитала и предаването й в ръцете на пролетариата е директен.

Неомарксизъм – Гей измерение

Ако за момент се абстрахираме от абсурдното твърдение, че властта е определящата човешките отношения сила, защо феминистките се интересуват само от един вид власт? Има и други видове власт, включително такива, които са притежание основно на жените (може би не на всички, но на по-голямата част). Нима повечето жени не са способни да побъркват мъжете, да ги съсипват, унищожават, че дори да ги доведат до самоунижение и самоунищожение!? Използването на външния вид, привлекателността, женствеността не представляват ли власт, която жените притежават?

Друго проявление на властта са привилегиите. Естествено социално справедливото разпределение на властта ще доведе до такова и за привилегиите. Но тук, точно както и при традиционния марксизъм, не е определено какво е привилегия. Боравенето с неопределени понятия като цяло е сред най-силните инструменти на тези идеологии, позволяващи да се крие реалността и да се избягват неудобните противоречия. Що се отнася конкретно до привилегиите, те вероятно не биха могли да се дефинират, просто защото доброто за един може да е лошо за друг. Ако все пак приеме, че привилегия е това, което се случва по-често на мъжете отколкото на жените, примерно заемането на позицията „изпълнителен директор“, то трябва ли да приемем, че самоубийствата (вероятността се оценява на 3 към 1 за мъжете), смъртните случаи при опасни професии и клошарството също е тяхна привилегия на мъжете!? И още един ракурс за привилегиите, склонни сме да ги виждаме у другите, но като че ли не желаем да ги видим у себе си. Феминистките лидери обикновено са жени с големи заплати и възможности, с високо обществено положение и имат много повече отколкото ще имат мнозинството бели мъже през целия си живот, но въпреки това повдигат този въпрос.

Разглежданията могат да продължат с феминистичното разбиране, че традиционното разбиране за мъжественост като твърдост, доминация, агресия, конкурентоспособност не са само вредни, те са „проблем“. Стереотипи като липса на женственост, прикриване на слабост, интерес към риска, приключения и насилие се определят като токсични. И отново влизаме в зоната на неопределеността – кога конкурентоспособността е токсична и кога е полезна, как да изследваш непознатото и да не си авантюрист, може ли да си спортист без да си агресивен към победата…? И ако ще говорим за равенство, кое е онова, което е токсично при жените?

Темата е необятна, но последния щрих, на който ще се спра тук е опит за връщане към нормалността. Да, мъжете могат да тормозят или преследват жените, но толкова вярно е и, че жените могат да тормозят или преследват мъжете. Целите може да са различни, методите може да варират, но тормозът не е еднопосочна улица. Основен феминистки акт е показването на голи гърди в знак на някакъв протест. Нима когато една жена покаже гърдите си на мъж, който не иска да ги види не е същото като мъж, който показва пениса си на жена, която няма желание да го вижда!? Но първото се приема като борба за кауза, а второто е част от наказателното законодателство в повечето държави. Това равенство е равенство по марксистки, равенство което може да се постигне само с насилие.

Естествено е да се приеме, че мъжете и жените имат еднаква стойност, но биологичните им разлики предопределят изпълнението на различни задачи. Опитът вроденото да се представи като придобито противоречи на науката, противоречи на здравия разум и интуитивно му се противопоставяме, защото усещаме, че е невярно. Но противопоставянето ни трябва да излезе от рамките на пасивната съпротива, защото към днешна дата доминацията е на по-кресливите.

(Следва продължение - Истанбулската конвенция и подмяната на европейските ценности)

 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама