Българин ремонтира недействаща гара на родопската теснолинейка. Историята е публикувана в страницата във Facebook на Европейската комисия в България.
„Казвам се Кристиян и се намираме в Цепина - малка, вече недействаща гара по линията на родопската теснолинейка, по настоящем Дом-музей на теснолинейката.
Един ден през 2015 г. спрях пред гарата с колата и ми стана тъжно. Всичко беше порутено — нямаше табела, прозорци, всичко беше изкорубено и разбито. Казах си, че не мога да го оставя така и реших да се захвана и да приведа във вид това място. И така през лятото на 2015-а отидохме с двама приятели със 100 стръка здравец, много чували и ръкавици и запретнахме ръкави. Бяха минали 13 години откакто гарата е била закрита. Отне ни две години, за да я приведем във вид. Както се казва, дадох живота си на тази гара — ден и нощ бях там, във всеки свободен миг. Мазах, шпакловах, боядисвах, научих се да бъда майстор, само и само, за да я направя приветлива, така че да привлича хора. Постепенно покрай мен хората се запалиха и започнаха да даряват свои лични средства, а пък аз започнах да водя отчет. Така през 2017-а успяхме да реставрираме и отворим този своеобразен музей на теснолинейката с над 400 снимки и документи от първата копка до днес.
След това през 2018-а учителката ми по география от гимназията предложи да направим сдружение. Вече участваха достатъчно хора, бяхме правили събития, музеят беше налице и имаше нужда всичко това да звучи малко по-сериозно, най-вече заради съмишлениците, които бяхме привлекли. Така учредихме сдружение „За теснолинейката”, в което днес членуват 60 души от цялата страна. Всеки помага с каквото може.
Разбира се, извървяхме много път, докато стигнем до тук. Всичко започна от една екскурзия с приятели през зимата на 2010-та, точно преди Нова година. Бяхме трима и решихме да се повозим и отидем до Велинград. Върховете бяха напудрени и влакчето се виеше през гори и хълмове. Толкова ни хареса, че не слязохме и се возихме цял ден. Тогава за пръв път пътувах по-далече от Велинград. Видях Аврамово — най-високата гара на Балканите. Беше толкова интересно и непознато, че започнах да си правя такива екскурзии поне два пъти в месеца с приятели. Всичко беше хубаво, докато в края на 2012-а БДЖ реши да спре редица влакове, в това число и да махне вечерния влак на теснолинейката.
Возейки се често, аз виждах мъката на хората, защото те всеки ден се прибираха от работа с влакчето нагоре към планините и градовете, а влакче вече нямаше. Стана така, че хората започнаха да напускат работа, а други — да спят по гарите. Тогава аз бях 12-и клас и в училище трябваше да направим проект, който да е обществено полезен. Аз и моят приятел започнахме да пишем проект за теснолинейката с име „Тайните на тесния път”. Шестицата си я изкарах (смее се), но това положи началото на борбата да върнем теснолинейката, така че тя да е удобна за хората в района, за които тя е единствен начин за придвижване. Писах писма, смениха се правителства, писах още писма, всеки ден се возех, наблюдавах и събирах данни за пътникопотока — колко хора и от къде пътуват за работа, в кои дни, кои са туристи. Събирах всякаква информация, за да може писмата ми да бъдат подкрепени от цифри. Хората не искаха кой знае какво, просто влакчето да пътува, така че да е удобно. Направих петиция, която събра 11 хиляди подписа за отрицателно време. Така вече нямаше как властите да ми обърнат гръб и освен през седмицата, броят на влакчетата се увеличи през уикенда и вечерната теснолинейка беше възстановена.
Най-много се радвам, че хората се почувстваха чути. От друга страна, влакчето наистина е туристическа забележителност и буди интерес. То си остава и моя страст и сантимент. Гордея се, че днес - 100 години след първата копка на линията, можем да празнуваме юбилеен месец, в който да привличаме все повече почитатели на това влакче, движещо се по толкова тясна линия, но предизвикващо все по-широк интерес“, разказа Кристиян.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар