След като през 2007 г. българските земеделци загубиха почти 300 млн. лв. заради спирането на средствата по програма САПАРД, което доведе до множество фалити, се оказва, че май не сме си научили урока. И 14 години по-късно историята заплашва да се повтори.
Този път обаче не става дума за корупционни схеми, а за едно предложение на служебния министър на земеделието, което може отново да разгневи Брюксел. На 27 юли тази година той внесе предложение до Министерския съвет за смяна на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата по европейските земеделски фондове“ и назначаването на нов. Тогава по настояване на служебния премиер гласуването на точката беше отложено. Земеделският министър обаче внесе предложението отново още следващата седмица – на 3 август, което показва твърдо намерение за извършването на смяната.
Сама по себе си рокадата в одитната агенция за земеделските еврофондове не е проблем. Такъв се появява обаче с предложението за нов шеф, за какъвто се спряга бившият депутат от БСП Радослав Иванов. От оскъдната информация за него, която може да бъде открита в интернет, става ясно единствено, че някога е бил съветник в Сметната палата по европейските въпроси и фондове. От това може да се направи извод, че той няма нито компетенции в одита, нито професионална квалификация, нито опит, за да защити работата на Агенцията пред ЕК. И води до реалната опасност, след като авторитетът ѝ бъде подкопан, тя да бъде закрита и да се върне старият модел с частните одитори.
ЕК вярва на Агенцията
Изпълнителната агенция е създадена като сертифициращ орган през 2016 г. по двата земеделски фонда, по които България получава средства от ЕК - Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. До преди това тази дейност се извършваше от частни одитори, с които Комисията имаше множество проблеми всяка година.
Тогавашното правителството създава Агенцията под натиск от ЕК, след като се случва драмата със заверката на разплатените средства по Програмата за развитие на селските райони за 2015 г. Комисията настоява кабинетът на Бойко Борисов да създаде публичен орган, който да води одитната дейност на земеделските еврофондове по примера на другите европрограми у нас, чиято одитна дейност се извършва от независима агенция към министъра на финансите.
Така и не става ясно защо тогава тази Агенция е създадена в рамките на Министерството на земеделието - въпреки че ЕК ясно дава да се разбере, че вижда конфликт на интереси в това органът, който раздава европарите, и този, който контролира харченето им, да са на подчинение на един и същи човек. Въпреки това за да се гарантира нейната независимост, е решено изпълнителният директор да се назначава лично от премиера с решение на Министерския съвет. И бюджетът ѝ да е на отделен ред в Закона за бюджета. Тоест, за да се вземат пари от него, трябва да се промени Законът за бюджета, което не е толкова лесно.
Агенцията бързо успява да извоюва доверието на ЕК. Ако до преди 2016 г. Комисията извършваше по 3-4 проверки всяка година у нас и при всяка налагаше санкции, то след това започна да идва в България най-много веднъж годишно. Агенцията получи много добри оценки от Брюксел за своята работа и дори преди пандемията влезе в Топ 4 на Генералната дирекция за земеделие и развитие на селските райони на ЕК. Европейската сметна палата също ѝ даде висока оценка.
Показателен е случай от 2018 г., при който ЕК се затруднява в уравнението на сметките за 2015 г., когато още работи частна одиторска компания. Тогава еврокомисията иска да наложи на България 24 млн. евро санкции. След като Агенцията прави проверка обаче, сакнциите са намлени с 11 млн. евро. С което държавата е сакнционирана само с 13 млн. евро.
Връщането на частните одитори няма да се хареса на ЕК
Предвид доверието, което ЕК демонстрира към Изпълнителната агенция през годините, връщането на частните одитори изглежда като нова заплаха за спиране на средствата по земеделските еврофондове.
Ако се върне старият модел, Комисията със сигурност ще реагира остро. Възможно е дори да се стигне до спиране на пари, а в момента има множество проекти, изпълнявани от бенефициенти. А принципът е такъв, че като изпълнят част от проекта, те си искат парите от Разплащателната агенция. Ако Комисията спре плащанията обаче, то Агенцията няма как да плаща на бенефициентите и всички тези хора няма да могат да погасят кредитите, които са изтеглили, за да реализират проектите. И така ще станат вечни длъжници на банките.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар