Отново на поправителен: Какво (НЕ) свърши парламентът?

09:00, 16 сеп 21 / Политика 25 3900 Шрифт:
Ирина Иванова Автор: Ирина Иванова

След като 45-ият парламент се разписа в най-новата ни история с рекордно краткия си живот (само 25 дни), 46-ият ни тласна към друг негативен прецедент - трети поредни парламентарни избори. И то само в рамките на една година. Рекорд, който с безсмислието си ни струва ужасно скъпо. 

И макар надеждите да бяха, че този път депутатите ще извадят държавата от кризата и ще накажат тинясалата корупция, това така и не стана. За сметка на това скандалите, обидите и разединението между тях изгориха всякакви мостове не само за съставяне на правителство, но и за бъдещи преговори. А с това подрониха и доверието на народа в парламентарната демокрация. Какво обаче успяха да свършат и за какво не им стигна времето? 

Лесно се обещава, мъчно се дава

„Лесно се обещава, мъчно се дава“, казва народът и няма как да не се съгласим с него, особено що се отнася до 46-ия парламент. За 57 дни или 26 заседания, откакто бе ударен първият звънец в зала, народните представители успяха да внесат 78 законопроекта. Едва 4 обаче бяха окончателно приети. Това бяха актуализацията на бюджетите на Здравната каса, на ДОО и държавния бюджет, както и промени, с които Бюрото по защита на свидетелите мина от главния прокурор към правосъдното министерство.

Улисани в спорове, народните представители не успяха да изпълнят едно от основните си обещания, заради което всъщност влязоха в парламента, а именно - съдебната реформа. Макар още през юли „Демократична България“ да предложиха да бъдат закрити специализираните съдилища и прокуратури, законопроектът мина само на първо четене в комисия. Сега неговото бъдеще ще зависи изцяло от 47-ото Народно събрание. 

На депутатите не им стигна времето да финализират и промените в Закона за НСО, за които загубиха два дни в чудене дали въобще са ги приели. Предвиждаше се без охрана да останат главният прокурор Иван Гешев и бившите премиери и президенти. Липсата на кворум в Комисията за контрол над службите за сигурност препъна второто четене. 

По-важното обаче е, че депутатите не успяха да задействат Плана за възстановяване и устойчивост, а с това и да осигурят пари за четвъртата COVID вълна, в която вече нагазихме. 

А най-големият им провал е именно, че ни докараха дотук, отново да отидем на избори и не излъчиха работещо правителство. Липсата на единомислие беляза и 46-я парламент. Противно на всички очаквания, че „партиите на протеста“ ще се обединят срещу „лошите“ Гешев и Борисов и ще оправят държавата, те се разделиха. Всеки се обърна срещу всеки. Заваляха грозни обиди, нападки и раздаване на прякори. От болонки, боклуци, маймуни, изплискани легени, та чак до раздаването на сватбарски роли. Намесиха се филми, сериали и анимации. Арогантността ги завладя. Видяхме не хора, достойни за народа, а ученици в междучасие. Определението на Александър Симов от БСП, че парламентът е заприличал на „психиатрия, останала без лекарства“ е може би най-точното. Не че всички не допринесоха за тази психиатрия. 

Каква оценка си дадоха политиците за работата в 46-ия парламент

Думата белязала миналия, а и този парламент бе „изчегъртване“. Уж „партиите на протеста“ искаха да „изчегъртат“ ГЕРБ и 12-годишното им управление, уж правиха неуспешни опити да „изчегъртат“ Гешев, но накрая резултат от това нямаше. Започнаха да се „изчегъртат“ помежду си и сякаш загубиха посоката и смисъла си на влизане в парламента. Гласът от площадите не успя да бъде прокаран там. Загуби се. 

Истината е, че няма причина за ненаправеното

Недостатъчното време е само оправдание на депутатите. Те просто не успяха да организират времето си правилно. Още от първия ден заваляха един след друг законопроекти, с които искаха да докажат желанието си за работа. Месец и половина обаче се бавиха със сформирането на постоянни парламентарни комисии. А с това и законодателната инициатива се забави. 

Вместо това се впуснаха в безсмислени изслушвания на служебния кабинет. Към премиера и министрите бяха отправени малко над 600 въпроси и питания. За разлика от кабинета „Борисов“ обаче, те се стараеха да се отзовават и да дават изчерпателни отговори. Какво обаче реши това? Отговорът е кратък - едно голямо нищо!

Оказа се, че парламентаризмът не само беше пренебрегнат, а на моменти дори липсваше. Замениха го популизмът и надменността. Както председателят на „Изправи се БГ! Ние идваме“ Мая Манолова каза преди седмица - „парламентаризмът направо загреба дъното“.

И докато българските политици ровят в дъното, за да видят дали под него има друго дъно, народът е принуден да търпи унижението от политическата некомпетентност, която е засилила държавата ни към политическа криза. 

От „Нѐма такава държава“ до задънената улица

Видя се, че налагането и „правителство на малцинството“ с „плаващи мнозинства“ не са успешен ход. Именно затова депутатите трябва да си вземат поука и да помислят сериозно върху това как и с какво могат наистина да бъдат полезни, а не вредни за народа в 47-ото Народно събрание.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама