„Продължаваме промяната”: летящ фалстарт на почтеността

Вече стана официално онова положение, което бе разкрито още докато харвардските представители Кирил Петков и Асен Василев бяха част от служебното правителство на Румен Радев. А именно - че ще влизат в битката за Народното събрание.

Май ще намразим и думата „почтеност“

Нека си представим идеален вариант, в който двамата бивши министри нямаха странни обстоятелства, свързани с чуждо гражданство и интелектуална собственост. Започваме на чисто с почтеността. На повечето от нас вече ни се реве, като чуем думата суверен, а сега посегнаха и на почтеността като запазена марка на тази партия, която отсега реши да диктува на партиите от „коалиция на почтените”. След като почтеността ще бъде водеща, защо не я сложиха и в наименованието на проекта си? „Почтена промяна“ със сигурност би звучала по-насочващо от „Продължаваме промяната“, която други подеха. Оставете настрана, че всеки, който се е клел в името на България следва да е почтен - това отдавна е химера в държавните ни реалности. Тя и баба Гинка от Самоков почтено е копала картофи цял живот, но това задължително ли я прави достоен държавник?

Мен ме интересува друго. Кой ще издава и как ще легитимира тези свидетелства за почтеност? Ако в главата на двамата бивши министри е ясна юридическата тежест на тази декларация, то как се дефинира политическата такава?  Ако толкова искаха почтени хора, можеха да стартират от това, което е гаранция за непочтеност, а именно свързаността с Държавна сигурност.  Както и да е, това са дреболии. Цялото това нещо звучи толкова помпозно и безсмислено, колкото „договорите“ на Веселин Марешки, предлагащи на избирателите по 5 000 лв. обезщетение при незадоволителен резултат.

Стартъп идея на студенти или партия?

На въпросната неформална среща бяха представени само няколко лица. Не стана дума за някаква структура на тази партия, камо ли за вечния препъникамък на всички партии, а именно структурите по места. Дори и при формацията на Слави Трифонов имаше повече яснота в йерархията. Да не се окаже, че и за това не са помислили? Или пък претендиращите да вземат около 30% от вота, просто я мислят като алумни клуб на успешно завършилите студенти? На пръв поглед звучи като дребнаво заяждане, но това са важни определящи въпроси.

Дано не се окаже накрая, че и „Продължаваме промяната“ ще краде хора от старите партии по места.  Кадри и структури не им предлагат и мандатоносителите им „Волт“ и „Средна европейска класа“. Точно поради тази причина опитните администратори на президента се опитаха да агитират недоволни бесепари от структурите на Столетницата. В последствие двамата се разграничиха от тези действия, но лошият привкус остана и БСП съвсем резонно разгласи случващото се и поиска обяснения от Румен Радев, който бяга като дявол от тамян в предизборната обстановка.

Навярно на мнозина им се струва твърде архаичен и тромав животът на системните партии, но те все още са фундаментална единица за управление на държавата. Само готини млади хора и упражнения по красноречие не вършат работа на терен, тогава когато вместо за ръкопляскане се бориш за глас.

Който може с всеки, не е истински

Изумително е как на Асен Василев и Кирил Петков им е достатъчно признанието за корупция от страна на някои партии. В това не прозира никаква далновидност, а безобразна наивност или тарикатлък, защото разговорът спира дотук. Не се обяснява как признанието за корупция следва да получи своите съдебни последствия и явно си мислят, че онези, които са били съучастници, с лека ръка ще предадат другарите по келепир. Прави са в това, че във всяка партия могат да бъдат намерени достойни нейни представители, но работата с тях се свежда до това да убеждават собствените си парламентарни групи, а не системно да изневеряват на партийната линия.

Другата основна опорка е, че ще се правят леви политики с десни инструменти. Колкото и инклузивно да звучи това, в крайна сметка липсата на идеология е гарант за краткосрочни цели и липса на дългосрочна визия. Единственото, което би удължило животите на такъв тип формации, е мудното случване на промени в  България. Технокрацията може и да действа по-бързо, но във всяко тежко решение прозира идеологията, която следва да се явява крайната инстанция в партията. Неслучайно всички партии, които нямаха дори афиширана идеология, се затрудниха във вземането на решения и изпращаха сигнали напосоки през последните 6 месеца.  Ако се върнем на тезата, че който може с всеки, не е истински, за каква почтеност си говорим?

Дори и да преглътнем лъжите, че този проект няма общо с президента Румен Радев, то е редно да признаем популистката нотка във всяко изказване, обещаващо чудеса за България без конкретика. Да, не става дума за агресивен популизъм като този на „Възраждане“, но дори интелигентния популизъм пречи. Популизмът и инфлацията нямат полезни стойности, те винаги са вредни. Пък и напоследък здраво са се хванали за ръка.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!