Именно затова има съвременно изкуство. За да провокира, шокира, разединява и най-вече да кара хората да имат мнение, а не да са просто едни безгласни и лениви жители на големите мегаполиси. Това споделя Ути Бъчваров, който посети Париж, за да види най-новия проект на Кристо - опакованата Триумфална арка.
Като пряк очевидец на онова, което в момента се издига в Париж - на онази промяна на статуквото, смятам, че всички ние имаме нужда от такива преживявания. Някои наричат Христо Явашев - Кристо гений, други, типични нихилисти, го определят като бакалин, който опакова в амбалажна хартия парче свинско. И все пак... Само си представете великата Триумфална арка, създадена по проект на Наполеон и издигната в центъра на Париж, като символ на славата, а и на паметта към хилядите герои. Великият символ на великата Франция, която през последните две столетия е доста умърлушена. Това се усеща силно особено през последните години, в които атентатите и все по-настъпващият ислямизъм в страната я превръщат в една от най-нервните точки на Европа. Хиляди имигранти и припознати поданици от Северна Африка.
Добре, че Кристо не опакова „Ал. Невски“
Страната все по-често става пример за това как голямата европейска култура и минало се стапя през очите ни в световния голбализъм. И ако Айфеловата кула е мислена и строена като туристическа атракция, то Триумфалната арка носи съвсем друг символ, вяра и опора. И ето... появява се един българин, разбирате един глобален световен творец, който провокира всичко това и за месец и половина арката е преобразена, а пред нас стои един нов символ на съвременността – една реплика на големия град, която всеки възприема както иска.
Засега проектът постига всичко онова, заради което е направен. А именно... дискусия. И като във всяка дискусия, аз няма да взема мнение, а просто гледам, слушам какво казват останалите и се разхождам около проекта, за да мога да си направя най-ефектното селфи. В крайна сметка, това е част от идеята ѝ.
Иначе... Великият Париж е прекрасен! В средата на септември той ни напомня за онова, което видях там преди около 30 години. Много французи и много усмихнати хора по улиците, малко коли, НИКАКВИ КИТАЙЦИ, маршируващи и сгазващи всичко. Няма ги и американците, няма ги и японците. Дори в централната част няма имигранти, които с протегната ръка да чакат своето светло бъдеще. Въобще... в града се диша спокойно.
В Лувъра може да се влезе след десетина минути чакане на опашка, а при състезанието кой ще стигне до Мона Лиза пръв, просто седят десетина ентусиасти и се радват на успеха си. Кафенетата са отворени, в ресторантите е вкусно и уютно и няма особена истерия около ковид. В някои от ресторантите ти искат тест, в други – не. Човек може да се поразходи по мостовете на Сена, да заключи един катинар, да хвърли някоя монета в реката с идеята, че ще се върне пак. И вечер да отиде някъде около Триумфалната арка, да си поръча един пастис и да погледа как лъчите на слънцето променят за пореден път градския пейзаж. И сърцето на Франция, Триумфалната арка, от космическо сребриста започва да става розова. И ако си мислите, че в този момент тя ще излети, не – тя е здраво привързана от въжетата. Остават още само 38 дни. Преоткрийте Париж!
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар