Днес България изпрати Плана за възстановяване към европейските институции в Брюксел. Сметката беше одобрена от Министерския съвет, а според разчетите страната ни ще получи близо 13 млрд. лева. Освен това се очаква този план да активира допълнителни инвестиции от 8,1 млрд. лева. Така общата сума ще възлезе на 21 млрд. лв. за следващите шест години.
Планът включва 59 инвестиционни проекта и 46 реформи. Те ще служат, както за укрепване на икономическата и социална устойчивост, така и за възстановяване на икономиката и за повишаване на дългосрочния ни потенциал, пише Нова телевизия. По думите на вицепремиера Атанас Пеканов спрямо априлската версия сегашната има 13 нови проекта и много реформи, основно в сферите здравеопазване, правосъдие, върховенство на закона, енергетика, образование, социална сфера, бизнес среда.
Европейската комисия вече е получила плана. Предстои Комисията да даде оценката си за документа въз основа на 11-те критерия, установени в регламента. Две от основните изисквания, на които той трябва да отговаря, са поне 37% от разходите да са предвидени за инвестиции и реформи за целите в областта на климата и поне 20% — за цифровия преход. След това Съветът на ЕС има четири седмици, за да приеме предложението на Комисията, предаде БНР.
Премиерът Стефан Янев изтъкна, че Националният план не само отговаря на визията и приоритетите на ЕС, но и почива на изцяло нова философия за развитие на българската икономика. Като основни акценти в документа министър-председателят открои декарбонизацията на икономиката, засилената финансова подкрепа за бизнеса и инвестиционния фокус в социалната сфера, който също цели повишаване на икономическия потенциал на страната ни.
„Добре разбираме отговорността, която поемаме, но го правим с ясното съзнание, че има приоритети, които не търпят отлагане. Длъжни сме да отговорим на очакванията на българските граждани и да направим необходимото, за да могат тези приоритети да бъдат реализирани своевременно“, заяви Янев по време на конференцията „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“, съобщиха от правителствената пресслужба.
Кабинетът залага две индикативни дати за край на въгледобива и ползването на въглищни централи - 2038 и 2040 г. Предстоят преговори с ЕК коя от двете да остане. „Трябва да сме наясно, че преходът може да бъде успешен, само ако е плавен и справедлив, съобразен с икономическите и социални специфики на всяка отделна държава и че ще бъде споделен като приоритет от гражданите“, заяви още министър-председателят Стефан Янев.
Страната ни е последната в Европа, заедно с Нидерландия, която все още не е внесла своя план, въпреки че първоначалните крайни срокове бяха за средата на тази година. Европейската комисия е получила до този момент 26 плана, като е дала светлина на 22 от тях. В момента тя продължава оценката си за плановете на Полша, Унгария и Швеция.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар