Преговорите: Ново финансиране на училищата, мандатност на директорите и без джендър идеология

Служебният министър на образованието акад. Николай Денков, който се очаква да бъде номинацията на „Продължаваме промяната“ за участие в редовното правителство, иска да въведе финансиране на училищата според качеството от 2024 г. Дотогава трябва да започне да функционира „оценка на добавената стойност“ на всяко конкретно училище според методология, предложена от Световната банка.

„Това ще премахне терминът „елитно“ училище в сегашното му разбиране“, каза Денков по време на коалиционните преговори с БСП, ИТН и „Демократична България“ в сектор „Образование“.

Неговата идея е чрез математически формули всяко училище да се оценява за това колко е допринесло за образователните резултати на своите ученици. Така, ако едно училище работи в отдалечен район и има по-проблемни ученици, то няма да бъде ощетено, а ще бъде оценявано според напредъка на възпитаниците му в по-трудната среда. За целта ще има национално стандартизирано външно оценяване преди всеки училищен етап и ще се следи какви са резултатите на всяко училище спрямо средното ниво на децата преди и след постъпването в съответния образователен етап (1 клас, 4 клас, 7 клас и т. н.).

Според Николай Денков е реалистично училищата да получават финансиране спрямо новата оценка от 2024 г., пише Mediapool.

Намаляване на учебниците

Николай Денков се застъпи за промяна на академичния стил в учебниците с нови умения като критично мислене, работа в екип и т. н.

Според Юлия Чортленева от „Има такъв народ“ голям проблем са учебните програми и особено с тези по история. Според него те трябва да са свързани с възрастовите особености на учениците.

БСП също се съгласи с идеята за пълен преглед и ревизия на учебните програми, но с условието в образованието да не се допуска „джендър идеология“.

Според ИТН трябва да се направи обстоен анализ и след него националното външно оценяване в четвърти клас да бъде премахнато и да се замени с изпит по български език. Акад. Денков обаче изрази категорично несъгласие с предложението, защото тя би провалила идеята за финансиране на училищата според качеството.

Според ДБ финансирането на образованието трябва да е обвързано с БВП и 4% да отиват за средното образование, 1% - за висшето образование, и 1% - за науката. Коалицията принципно подкрепя идеята за финансиране според качеството.

От ИТН също се обявиха за „нова и интегрирана формула за финансиране на училищата“, тъй като делегираните бюджети според партията са довели до училища мастодонти в големите градове и до закриване на училища в малките населени места. Според Пламен Николов училищата могат да получават 10% към бюджетите си, ако имат учители, които искат да повишат своята квалификация и ученици, които участват в олимпиади. От ИТН предлагат още училищата да получават средствата си директно от бюджета, а не от общините.

Мандатност на училищните директори

ИТН постави на масата старата идея за въвеждане на мандатност за училищните директори. „Предлагаме да има два мандата на директорите, с период от пет години, но не ограничаваме този директор, който е качествен, да може да отиде и стане директор на друго училище“, обясни Юлия Чортленева. Тя каза, че директорите трябва да се явяват на публични конкурси, а договорът с тях да се подписва не от началниците на регионалните управления на образованието, а от министъра на образованието.

Николай Денков подкрепи идеята за мандатност, но с условието директорът да не бъде сменян, ако се справя добре.

Левицата иска също ангажимент за непрекъснато увеличение на учителските заплати, които трябва да бъдат над средните за страната. Идеята срещна единодушие.

Отпадане на таксите в университетите?

Радикална идея на левицата е да се върви към пълно премахване на таксите за висше образование и то да стане напълно безплатно за студентите. Според Николай Денков обаче таксите трябва да останат, защото студентите и техните родители трябва да имат ангажимент към висшето образование и да имат мотив да бъдат взискателни.

БСП предложи също приемане на нов закон за развитие на академичния състав.

Пламен Николов от ИТН каза, че трябва да се създадат международни магистърски програми, за да се повиши академичният обмен не само на преподавателите от университетите, но и на учените от БАН.

От ДБ заявиха, че трябва да се модернизират процедурите за получаване на академичните степени. Трябва да има много ясно държавна политика за пълноценна интеграция на българското висше образование и на българската наука в световни и европейски инициативи, посочиха от "Демократична България".