България е една от малкото страни, в които първият училищен звънец бие на 15 септември. В повечето страни на Запад той се чува още в началото на месеца. Темата излезе на дневен ред отново миналата седмица по време на преговорите на четирите партии – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“, в сектор Образование. Просветният министър Николай Денков обяви, че е готов да предложи за обсъждане идеята учениците да се връщат в клас в първия понеделник на септември. Целта е учениците и учителите да имат достатъчно време да наваксат пропуските, които са се натрупали по време на дългото онлайн обучение заради пандемията. Разбира се, темата предизвика разнопосочни мнения в обществото.
Според Диян Стаматов - председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и директор на 119-то Средно училище „Акад. Михаил Арнаудов“, най-много от по-ранното започване на училище ще спечелят учениците. Той отбелязва, че при начало на учебната година от 1 септември може да има разумно ново разпределение на учебното време, с по-голяма зимна ваканция, която да даде възможност за гъвкавост при ползване при сериозни грипни вълни, студени зими и замръзнали пътища. Началото на втория учебен срок би могло да започне след края на зимната ваканция.
„При начало на учебната година от 1 септември би могло да има изпитна седмица през юни с концентриране на изпити - като държавните зрелостни изпити, националното външно оценяване в 7-и и в 10- клас, изпити в 8-и клас. Би могло да има възможност за гъвкаво приключване на отделните училищни етапи до 15 или 30 юни, съобразено с възрастта на учениците. Подобна промяна ще доведе до сериозни размествания в организацията на всички други рутинни изпити - поправителни, септемврийските държавни зрелостни изпити, с необходимост от детайлно преосмисляне на сегашните олимпиади, които са без никаква добавена стойност и смисъл в този си формат и вид“, обясни Стаматов пред kmeta.bg.
По думите му като позитив се очертава и спестяването на разходи за парно и ток през евентуално по-дългата зимна ваканция. Средства, които могат да бъдат вложени в нещо по-смислено.
Бившият просветен министър Красимир Вълчев обаче е скептичен към идеята. „Тя не е нова, но аз съм скептик за реализацията ѝ, защото преди време правихме социологическо проучване по темата. То показа, че близо 2/3 от родителите са против“, обясни той. Вълчев припомни, че за разлика от повечето европейски държави учебната година у нас започва традиционно по-късно, като това е исторически наследено. Той подчерта, че във времето е имало и други опити за изместване на началото, но всички те станали безуспешни.
Според Вълчев подобен експеримент няма да бъде посрещнат добре и от учителите. Това мнение споделя и Маргарита Илчева, която е учител по български език. „Не учебното време е малко, а са тежки учебните програми, за това и увеличението на учебното време няма смисъл. Учебните нормативи са на база 31 седмици за 12 клас или 36 седмици за 6-11 клас, т.е. или на практика ще се увеличи заетостта на учителите, или трябва да се увеличат заплатите. Има смисъл от по-ранно започване на учебната година, само ако това са седмици за психологическа работа в класовете", смята тя. По думите ѝ учителите и без това са на работа на 1 септември, а качеството на образованието е въпрос не на живо или онлайн обучение, а на съзнателно усилие и от учениците - поне за тези от 5-12 клас.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар