През 2021 г. часовниковият механизъм сякаш превъртя времето с няколко години напред. Това се случи не само по отношение на новите технологии, но и на няколко превратни за света събития и изпращането на една шеметна политическа ера. Светът препускаше на бързи обороти и докато се осъзнаем какво се случва, той вече превключваше на още по-висока скорост. Досущ като високобюджетен, но изтъркан американски филм.
Изпращаме една сложна, противоречива, но и тежка година. Белязана от политическа и икономическа нестабилност. А войната с „невидимия враг“, в лицето на коронавируса, не само не приключи, ами дори се засили. При това с много по-безпощадна сила и армия от нови варианти. Губехме се и се намирахме из търсенето на решения на глобалните проблеми, надвиснали над света. Границата между това кое е добро или лошо за определена страна или континент, стана все по- размита. Именно затова днес поглеждаме назад към изминалите 365 дни, за да си припомним и оценим това, през което премина целия свят.
Брекзит постави ново начало, но и нови трудности
Още в първия ден на тази година една страна заживя с нова страница от своята история и нови правила. Преходният период за Великобритания изтече точно час преди новата 2021 г. Така Обединеното кралство официално прекрати членството си в единния пазар и митническия съюз, което окончателно сложи край на продължилата повече от 4 години драма около „развода“ с ЕС. Малко след това обаче се сблъска с редица непредвидени трудности. Образуваха се километричните опашки пред границите ѝ, а бензиностанциите едва не фалираха, защото нямаше кой да им достави гориво. Наложи се дори британски военни да започнат да карат цистерни. А споровете за условията за риболов в граничните райони доведоха до остри дипломатически скандали с Франция.
И вместо Великобритания да докаже на себе си, а и на света, колко е велика и самостоятелна, стана точно обратното. Още повече изпъкна нейната неподготвеност и зависимост от ЕС.
Щурм като на кино, един нов президент и края на най-дългата война на САЩ
Броени дни след Нова година САЩ се сбогува по безславен начин с миналото си и пое по нов път, с различни държавници.
На 6 януари Капитолия стана сцена на екшън филм. Хиляди привърженици на вече бившия президент Доналд Тръмп щурмуваха сградата на Конгреса. Целта - да попречат на официалното признаване на резултата от президентските избори, които той загуби позорно. Цената за разигралата се апокалиптична сцена обаче бе платена с човешки животи.
А Тръмп, който насъскваше тълпата, се размина само с втора процедура по импийчмънт. Нещо, от което нямаше голям смисъл, както и първия път. С това обаче той влезе в историята като първия президент на САЩ, срещу когото на два пъти е задвижван процес по отстраняване. Така той не изпълни обещанието си да направи Америка велика отново.
Такъв шанс се даде на Джо Байдън и първата чернокожа жена вицепрезидент Камала Харис. Те обаче не постигнаха много за една година.
Байдън се опита да поеме в корено различна посока от тази на Тръмп, като отвори широко вратите на САЩ за имигрантите. Само няколко месеца по-късно се наложи да ги затръшне под носа им заради невъзможността да се справи с придошлата тълпа.
Но най-скъпо му струваше решението да изтегли американското военно присъствие от Афганистан. Той обяви „нова ера“ във външната политика на САЩ, точно 20 години след атентатите на 11 септември. Хаотичното изтегляне на военнослужещите, неочаквано бързото превземане на властта от талибаните, както и последвалите атентати, доведоха до остри критики на начина му на водене на външна политика.
Кутията на Пандора вече е отворена и връщане назад няма. Сега, когато талибаните отново са на власт, опасността Афганистан отново да се превърне в място за разпространение на ислямския радикализъм и тероризъм, е все по-голяма. А отговорността за това винаги ще бъде в лицето на Байдън, защото последната дума, задействала плана, бе неговата.
Ще се завърне ли ислямският тероризъм?
Когато властта царува над всичко…
Междувременно в Русия продължи да царува закоравелият модел на управление на Владимир Путин. В средата на януари бе арестуван един от най-големите му критици - Алексей Навални. Той бе осъден на две години и половина затвор по обвинения за нарушения на мярка за неотклонение по дело от 2014 г. Невъзможността да я спази, поради престоя му в Германия, където се лекуваше след натравяне, беше повече от ясна за всички. Освен за руските власти.
Заваляха едно след друго и още нови спорни обвинения. А организациите, свързани с Навални, пък бяха обявени за екстремистки от руското правосъдие и на практика бяха поставени извън закона.
Това предизвика бурни протести и недоволство у голям брой граждани на Русия. Цяла Европа също поиска незабавното му освобождаване. Путин обаче остана непоклатим в действията си.
Беларус по стъпките на Русия
Подобен сценарий на дикатат се разигра и в Беларус. Президентът Александър Лукашенко нареди на ВВС на бившата съветска република да приземи принудително пътнически самолет. На борда му е пътувал журналист, известен с критиките си към неговия режим. Което предизвика многобройни протести и побой над демонстранти и журналисти. Европа наложи нови икономически санкции на страната, но отново без успех.
Лукашенко си отмъсти като въоръжи и тласна тълпи от имигранти към границата на ЕС. На фона на тези събития Русия и Беларус се сближиха още повече, което застраши териториалната цялостност на Украйна и внесе ново напрежение на континента.
И настъпи краят на ерата „Меркел“
След 16 години на власт дойде време да се сбогуваме и с първата жена-канцлер в историята на Германия - Ангела Меркел. Тя предаде властта на социалдемократа Олаф Шолц. Не ѝ достигнаха само две седмици, за да счупи рекорда на Хелмут Кол като най-дълго управлявал канцлер. Меркел си отиде мирно, кротко, без излишна суета и скандали. И послужи за пример на редица политици и държавници по целия свят, които при раздяла сгорчават спомена за тях у хората, с политическата си агония. Меркел усети, че е дошло време за нова енергия и хъс в страната ѝ.
Сега е ред на политика с износеното куфарче и остър ум да извлече най-ценните уроци от управлението на предшественика си и да надгради постигнатото. Защото страната, а и светът, имат нужда от неговите бързи и справедливи решения.
Идната 2022 г. ще е още по-интересно да видим как се справя Германия, без главния миротворец на Европа. И дали Шолц ще овладее кризите между другите нации, както често успяваше Меркел.
Политикът с износено кожено куфарче, който скоро ще замести Ангела Меркел
А Космосът вече не е само за астронавтите
И все пак 2021 г. се открои и с редица постижения в науката. Учени за първи път успяха да свържат компютър с човешкия мозък чрез предавателно устройство, на картата на света се появи петият океан на планетата, а Космосът стана достъпен не само за астронавтите. Е, засега само за милиардерите и руските актьори, които парадират с това, но началото е сложено, а хоризонтът е необятен.
Отива си една бурна, но различна година, която промени живота на всички по целия свят. Казахме „сбогом“ вместо „чао“, за да дадем път на новото, на непознатото, на необятното. Извадихме поуки и отворихме душите си за нови емоции, преживявания и събития през идните 365 дни. Добре дошла си, 2022 г.!
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар