Тягостно, по-дълго от очакваното, продължи отстраняването на ГЕРБ от изпълнителната власт. Въпреки това партията все още е основен политически фактор с множество лостове за влияние, непроменено присъствие в местната власт, а на този фон петият най-важен пост в българската държава продължава да бъде в ръцете на Йорданка Фандъкова и ГЕРБ.
Безумията в София
Вече почти не могат да се срещнат умерено или позитивно настроени граждани към управлението на Йорданка Фандъкова. София изостава неимоверно, градът е хаотичен, мръсен, в лошо финансово състояние и с облик, който повече наподобява на някаква извратена смесица между постсоциализъм и Ориент, отколкото на централно и западноевропейските градове, които използваме за пример. Същевременно където и да си сложат ръцете градските управници, то излиза твърде скъпо, некачествено и може би най-лошото – естетически неиздържано.
Мисля, че можем да се обединим около мнението, че ГЕРБ и Фандъкова изиграха своята историческа роля в развитието на София. Към момента нито могат, нито искат, нито имат капацитета и визията да допринесат още и да надградят постигнатото до тук. Изчерпани са и им е време незабавно да си ходят, градът се нуждае от нова енергия. Да не говорим колко оплетени са в мрежи от зависимости и корупция, които впрочем дълго след тях ще тежат на София.
Не е само обществено мнение
Масовото гражданско недоволство към Йорданка Фандъкова далеч не е единственият ѝ проблем. След смяната в изпълнителната власт и детронирането на ГЕРБ от там, за първи път кметицата е в ситуация, в която тя не е в симбиоза с държавното управление, а то от своя страна може да реши да не „дотира“ кривите сметки на Столична община и по този начин да постави Фандъкова под допълнителен натиск.
Това предполага, че в ръцете на новото правителство са инструментите да постави Столична община под финансов натиск, а сигнали за това вече имаше. В Плана за възстановяване парите за София бяха намалени с 200 млн. лева от служебния министър Атанас Петканов и служебното правителство.
Същевременно в момента се разиграва и друг казус. Софийската община и синдикатите настояват за финансова помощ от държавата в размер на над 200 млн. лева, за да продължи нормалното функциониране на транспорта в София. В една предишна епоха отпускането на тези средства дори нямаше да представлява тема, но в момента на държавно ниво, така да се каже, са се „заинатили“.
Също така от ключово значение и красноречив сигнал ще бъдат парите за София, които ще фигурират в бюджета за 2022 г. Евентуалното им намаляване допълнително ще утежни управлението на града, който така или иначе не е в добро финансово състояние и е силно зависим от държавна подкрепа и европейски пари.
Има и други начини да се ускори процеса. Спомняте ли си Стефан Софиянски?
Финансовият натиск не е единственото оръжие, което новото правителство може да използва. Другото е чрез разследвания за корупция и реални обвинения (в случай, че разбира се, има такива), Йорданка Фандъкова да бъде отстранена или принудена на напусне. Нещо подобно на случая със Стефан Софиянски. Това би могло да стане след евентуалното овладяване на КПКОНПИ или създаването на алтернативна структура за корупционни разследвания, за която новото правителство спомена на няколко пъти.
Предвид всичко това Йорданка Фандъкова има сериозен стимул да хвърли оставка и да си тръгне с мир. Подобен ход ще отива и на новата опозиционна позиция на ГЕРБ и ще позволи на партията да се отърси изцяло от отговорността на основните ръководни постове в държавата. Ако хипотетично Фандъкова напусне до есента на тази година, това би предизвикало предсрочни (частични) местни избори в София. Какво ще означава това?
Елементът на изненадата
Популярен прийом както в демокрациите, така и в авторитарните режими е свикването на предсрочни избори. В диктатурите понякога се цели и без това слабата и често нехомогенна опозиция да бъде изненадана и хваната неподготвена, като се остави малко време за приготовление и мобилизация за избори. За сметка на това властта винаги се организира по-бързо за избори. В демокрациите често се цели да се капитализира политическа подкрепа, докато тя все още е висока. В този ред на мисли изтеглянето на избори по-рано може да служи и за изпреварване на събитията. Например, ако се очаква икономическа криза или събития, които биха повлияли негативно рейтинга на властта, управляващите имат стимул да се явят по-рано на едни предсрочни избори, за да избегнат бъдещи негативи и да се възползват от подкрепата си докато е висока.
Подкрепата за Йорданка Фандъкова и управлението на ГЕРБ в никакъв случай не е висока, но за сметка на това ситуацията с опозицията в столицата се явява сериозна предпоставка ГЕРБ да предпочитат едно скорошно явяване на избори. Да не говорим, че ако тенденциите се запазят до есента на 2023 г., когато са предвидени редовните местни избори, ГЕРБ рискуват да се сринат до срамни за тях нива на подкрепа. В допълнение, независимо кой управлява града, София не я чака светло краткосрочно бъдеще на фона на енергийната и икономическа криза, а негативите от това ще поеме този, който е на власт в столицата – от тази гледна точка, ГЕРБ имат изгода да прехвърлят „горещия картоф“.
Трите опозиционни клона в София не изглеждат готови
Да започнем от това, че едни предсрочни избори хващат неподготвени основните претенденти от „Спаси София“. Докато Борис Бонев, с всеки изминал ден, изглежда все по-готов за явяването на мажоритарни избори, не такава е ситуацията с основаната и ръководена от него „Спаси София“. Юридическата регистрация на организацията продължава да не ѝ позволява явяването с листа на избори. С други думи, ситуацията е непроменена с изборите от 2019 г., когато „Спаси София“ не успя да използва електоралния си резултат и да вкара в градския парламент общински съветници, с което да пречупи хегемонията на ГЕРБ. „Спаси София“ се нуждае от повече време, за да участва пълноценно на избори.
Другите основни играчи в София – „Демократична България“ (ДБ), също не изглеждат готови за дългоочаквания от тях щурм в София. Обединението не дава индикации да има готов и ясен кандидат за поста на столичен кмет. Въпреки това ДБ държи някои козове в ръцете си в лицето на някои от успешните им районни кметове, които демонстрират отговорност пред гражданите и професионален подход – да вземем Трайчо Трайков, например. Както повечето оръжия на ДБ обаче, дори подобна кандидатура е лимитирана и трудносмилаема за широката общественост. Освен това ДБ е в изключително деликатна и трудна ситуация, с наченки на упадък. Последните парламентарни избори нагледно показаха, че коалицията далеч не е толкова хомогенна колкото изглежда.
Безспорният победител на последните парламентарни избори в София – „Продължаваме Промяната“ (ПП), които се явяват и по-добрата версия на ДБ, имат нулева готовност за същинска атака на местната власт към днешна дата – ПП още не е регистрирана като партия, липсват им структури по места. Разбира се, единствено чрез добре изграден маркетингов продукт и продаването на надежда, ПП спечелиха национални избори, но повтарянето на подобно постижение ще става все по-трудно, колкото повече време прекарват новите управленци във властта.
На едни евентуални скорошни избори за ПП стои и възможността да подкрепят Борис Бонев или кандидата на ДБ, което никак не е оптимална опция, но поне служи на целта ГЕРБ да бъдат прогонени от столицата.
Опозиционно обединение за избори?
Звучи повече от логично, но политическите нрави у нас по-скоро още не са узрели до такава степен. Ако изборите са утре е по-вероятно да видим трите клона на софийската опозиция да се явят поотделно или в сложен синхрон, който да разпилее гласове им. Подобен развой е в полза на ГЕРБ.
Какво би донесло това за ГЕРБ?
ГЕРБ така или иначе няма да помиришат кметския пост отново, но в сценария на предсрочни избори поне биха успели да запазят някакво достойно представителство в СОС, което далеч не е фактор за подценяване. В допълнение, от партията изглежда, че имат и готов кандидат-кмет и водач на листа – новия председател на СОС Георги Георгиев.
Големият въпрос е дали са склонни на такъв хазартен ход. Преди години, когато ГЕРБ бяха хегемона в българската политика, те бяха способни на подобни стратегически действия, няколкократно ги предприемаха и в крайна сметка излизаха печеливши. Ситуацията в момента е коренно различна, но от чисто политическа гледна точка незабавната оставка на Йорданка Фандъкова е единственият адекватен ход.
Икономиката обаче е над политиката
Политическа логика може и да има в една преждевременна оставка, но икономическата липсва. Партията на Бойко Борисов в момента е в най-ниската си точка, а властта в София предлага едни от най-апетитните средства за усвояване.
Да не говорим за обществените поръчки, корупционните и задкулисни зависимости и обвързаности, които връзват ръцете на настоящата столична управа. За тях само чуваме, но реалният размер остава неизвестен за нас.
Сами по себе си икономическо-финансовите аргументи би трябвало моментално да натежат и от ГЕРБ да са по-склонни всячески да устоят до есента на 2023 г. Пък после да става каквото ще.
Грандиозен гаф или скандал, който да принуди Йорданка Фандъкова да подаде оставка?
Да смятаме, че грандиозен гаф или провал би принудил Йорданка Фандъкова да подаде оставка е наивно. Има ли изобщо нещо, на което да не сме ставали свидетели през годините? От корупционни скандали в особено големи размери, до ремонт на ремонта на ремонта и то некачествено, та до примери за абсолютно безхаберие и непукизъм в управлението, понякога водили и до загуба на човешки животи. Едва ли има нещо, което да е в състояние да накара Фандъкова и екипа ѝ да поемат политическа отговорност. Подобни термини не са познати в среда, в която дебелокожието е основна движеща сила. Разбира се, поредният чутовен провал би могъл да бъде използван като повод и претекст за оставка, но реалните причини и цели биха били в гореизброените аргументи.
Още близо две години мъки, агония и безвремие за София
В нормалните развити демократични общества кмет като Йорданка Фандъкова отдавна щеше да си е посипал главата с пепел и да е напуснал поста, не само заради морални или други съображения, а и заради бъдещето на собствената си партия, което в демокрациите често винаги минава през отдръпването назад и чакането на по-добри времена, както и през поемането на политическа отговорност. Нашите обществено-политически нрави обаче още не са узрели до тази фаза.
За светлото бъдеще на столицата има един единствен вариант – Йорданка Фандъкова час по-скоро да напусне поста, а София да има нов кмет. Уви, доста по вероятен сценарий е София още близо две години да запази настоящия си кмет.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Фандъкова още дели пая със Б Борисов.