Докато в Украйна се води истинска война, у нас се води идеологическа битка в публичното пространство, в социалните мрежи и в студиата. Да оставим настрана и изобщо да не обръщаме внимание на гнусната пропаганда, която оправдава войната с абсурдни твърдения. А тези, които им вярват, можем само да съжаляваме.
Една разходка във фейсбук, един разговор с приятели и познати ще ви разкрие и здраво стъпили на земята аргументи, за които обаче времето не е сега. Истината не е една, има две, ако ли не повече истини. Но хладният геополитически анализ на войната в Украйна трябва да бъде дело на следващите поколения. Или в името на човечността и страданията на нормалните хора в Украйна днес, да го направим след няколко десетилетия. Плашещо е да се чуват гласове в обществото ни, които намират извинения за войната, това не говори добре за нас.
Да, НАТО и САЩ направиха същото или нещо подобно на десетки места по света. И какво от това? Защо използваме едно зло за оправдание на друго зло? В момента няма значение какво и къде са правили НАТО, братоубийствената война на един хвърлей от границите ни има значение. Защо светът не е реагирал така и на други конфликти в Близкия Изток и Африка, които не спират да горят от десетилетия, е също удобно бягство от ситуацията.
Да, ако сме обективни трябва да признаем, че война беше търсена под една или друга форма. Русия бе провокирана и унижавана в продължение на десетилетия. Грешката от етапа между двете световни войни не беше научена, беше сякаш целенасочено повторена. Загубилият Студената война бе капсулиран, унижен, самочувствието му бе ударено и желанието за реваншизъм растеше.
Управниците на Запад, идеално знаейки, че техните колеги в Кремъл до ден днешен пречупват международната политика единствено през призмата на геополитиката и realpolitik, продължаваха да търсят конфронтация и да създават геополитически опасности около и в близост до руските граници. Руснаците пък реагираха подобаващо и агресивно, с действията си се илюстрираха като реална заплаха и даваха идеалния повод на НАТО да продължава под претекст международната и европейска сигурност. Омагьосан кръг, който никой не пожела да пречупи. Обръчът обаче се счупи на 24 февруари.
Да, в Донецка и Луганска области, където живеят руснаци се водеше война. Елементарна справка в Гугъл ще ви покаже, че между 2008 и 2022 там са загинали около 14,000 души. При толкова жертви просто не можем да говорим, че това е бил класически замразен конфликт в постсъветското пространство. Но и това не е оправдание за започване на пълномащабна война с цивилни жертви в цяла Украйна. Да не забравяме, че Донецк и Луганск бяха отделени с руска помощ през 2014 г. Крим пък си беше направо заграбен.
В Украйна се е водила антируска, „фашистка“ политика. И какво от това? И в Македония се води антибългарска политика. В Армения се води антитурска и обратното. В Индия и Пакистан се водят анти-политики и т.н. Някои сегменти на украинското общество се славят със своя шовинизъм и национализъм още от времената преди Втората световна война. Но много повече са умерените украинци, руснаците, бесарабските и таврийски българи в Украйна, които не са търсели конфронтация с Русия. Сега всички те страдат.
Но да си кажем още една истина. Украйна бе използвана от Запада и бе захвърлена. Бе подпомагана, въоръжавана, окуражавана, че Западния свят е зад гърба ѝ и накрая какво стана? Украйна бе брутално разиграна като едно малко парче (6 пъти по-голямо от България) на безмилостния геополитически пъзел.
Повод за гордост е световната и европейска реакция против войната, извън пропагандата, извън клишираните политически послания и сензацията. Повод за гордост е, защото показва, че след векове на перманентни конфликти, съвременните общества наистина са станали пацифистични. Ние вече не третираме войната като способ за решаване на проблеми и това е един огромен скок за човечеството.
Но осъждането на руските действия и санкциите не помагат на украинския народ и не го избавят от войната. Да не говорим, че първоначално европейските лидерите опитаха с козметични санкции и пипаха с кадифени ръкавици, за да не дай Боже засегнат петролните, газови и суровинни доставки. Обществената реакция им показа, че подобно меко поведение няма да бъде толерирано и чак тогава се стигна до истински икономически санкции, които в средносрочен план могат да обезкървят руската икономика и да забавят военна им мощ.
Може би звучи самоубийствено и претекст за ядрена криза, но единственият адекватен начин за спасението на Украйна щеше да бъде заявка за ответна война. Путин трябваше да бъде заплашен с война от НАТО, Европа и САЩ, ако нахлуе в Украйна. Разбира се, това е наивно. Но ако толкова ги е грижа на Запад за Украйна, това е било решението. Другото означава, че Украйна се принася в жертвоприношение, дават я за курбан.
В безмилостния свят на геополитиката има една интересна концепция. Тя гласи, че конфликти в „периферията“ на Великите сили имат функцията да служат като клапан, който отпушва напрежението помежду им. След десетилетия на трупано напрежение, навиване на пружината и нагнетяване между НАТО и Русия, парата бе изпусната в Украйна. Така изследваме конфликтите и войните в миналото, но колко цинично звучи да го кажем точно днес, когато войната е тук.
Важно е да изречем всяка една от тези причини, защото в тях се съдържат истини, но не и да ги използваме като оправдание за войната. Всичко това днес няма значение. Да използваме всички тези аргументи като извинение и оправдание на руската атака е проява на краен цинизъм. И за съжаление, точно това правят някои групи на нашето общество.
Всичко, което е от значение сега е смъртта на невинни цивилни и техните страдания, смъртта на млади войници, които няма да остареят, гледката на мъже, които извозват жените и децата си до границата, след което се връщат да се мобилизират. Гледката на разрушения, пропилени съдби и мисълта, че Украйна никога повече няма да е същата. Мисълта, че Украйна е възможно да се превърне в новата Сирия, новата черна дупка на геополитическия вакуум, в която Великите сили да изсипват бомбите си и да изпробват новите си оръжия. Този път обаче е много по-близко до нас.
Така че нека бъдем човечни. Трудно се обединяваме и си го знаем. Но нищо не ни пречи, човешки и дружно в един глас да кажем НЕ НА ВОЙНАТА и да оставим хладния геополитически анализ на руско-украинската война да го направят следващите поколения, това не е наша работа точно сега. Няма оправдания за войната.
Военният капан в Украйна: 5 причини и 5 възможни изхода
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар