Около 900 000 са българите, които нито работят, нито учат. Това обяви директорът на Дирекция „Заетост, труд и социални въпроси“ в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Стефано Скарпета, цитиран от БТА.
Едва около 20% от тези хора са регистрирани в Агенцията по заетостта, което е изключително малко в сравнение с данните от други държави. Много е трудно да бъдат достигнати, голяма част от тях са с ниско образование, с малко умения, подходящи за пазара на труда, констатират експертите.
Кои са тези хора и защо не работят?
Според експертите по-голямата част от неактивните и безработните в България принадлежат към една или няколко уязвими групи:
- млади хора под 30 години, които нито работят, нито учат - около 170 000 души;
- представители на етнически малцинства, особено ромите и турската общност - 350 000 души;
- хора, които не работят, защото имат семейни ангажименти като грижи за малки деца или по-възрастни членове на семейството - 290 000 души, предимно жени;
- трайно болни хора/хора с увреждания - 190 000 души;
- възрастни, близо до пенсионна възраст - 340 000 души;
България е изправена пред редица предизвикателства на пазара на труда - има демографска криза, като населението намалява драстично, много по-бързо в сравнение с други държави, което е сериозен риск, защото потенциалната работна ръка намалява постоянно. В страната ни има и изключително много хора в риск от бедност и социално изключване, припомни Стефано Скарпета.
Как социалното министерство планира да намали безработицата?
Министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков посочи, че неактивните хора са сериозен резерв на пазара на труда. Той отчете ниската безработица в България, но и същевременно недостиг на квалифицирана работна ръка.
Министърът обяви, че предстоят законодателни промени – реформа в ТЕЛК, като целта е от оценка на неработоспособността да се премине към оценка на работоспособността и да се включат хората с увреждания на пазара на труда. Ще се направят и промени за по-добра връзка между образование и заетост, като учебните програми трябва да бъдат съобразени с търсенето на пазара на труда.
Предвиждат се и промени в Закона за насърчаване на заетостта - по-лесна възможност за регистрация в Бюрата по труда, както и максимално ползване на електронни услуги, които улесняват неактивните. По отношение на групата със семейни ангажименти се мисли за транспониране на европейската директива за съвместяване на личния и професионалния живот. Гьоков е категоричен, че хората трябва да бъдат подкрепяни с адекватни обезщетения, но и да има мерки за подходяща заетост и обучения, съобразени с индивидуалните нужди, които ще ги върнат на пазара на труда.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар