Личността, която вдъхновява украинските националисти е живелият миналия век, нисък на ръст, но с огнен поглед, Степан Бандера. Песни се пеят за него, паметници се издигат, множества скандират с името му. Последователите му неслучайно се наричат бандеровци, кръщавани на този човек, превърнал се днес във фокус на омразата от страна на Кремъл. Те са определяни от руската пропаганда като фашисти, наркомани и т.н. Едно от оправданията за руската агресия в европейска Украйна са именно бандеровците. Във всички случаи стремежите и усилията на тези хора за отстояване и запазване на независимостта на родината им, са достойни за уважение. В родината им обществото е поляризирано по отношение на дейността и идеите на Степан Бандера. В Западна Украйна той е смятан за герой, докато в Източна са критично настроени към него. Идеите на Бандера не са уникални, а част от модерното мислене на повечето европейски политически лидери в началото на миналия век, чиято основна цел е отстояване на националното в неговите най-крайни форми. Няма съмнение, че днес повечето от тях биха били несъвместими с ценностите на желаната демокрация.
Степан се ражда на 1 януари 1909 г. в семейство на свещеник. Бащиният му дом е в Западна Украйна, село Стари Угринов, тогава в кралство Галиция и Лодомерия, част от Австрийската империя. Названието Галиция идва от Халич, едно от няколкото регионални княжества на средновековната Киевска Рус, а Лодомерия - от името на Владимир Велики, който през Х век основава тази държава с център Киев. Бъдещият украински лидер изучава латински, старогръцки, история и литература в класическа гимназия. Още тогава установява връзки с нелегалната организация на украинските националисти (ОУН). Официално става неин член през 1928 г. Бързо напредва в йерархията. Заради дейността си е арестуван многократно от властите. Тъй като Галиция след края на Първата световна война се оказва част от територията на Полша, ОУН се занимава с организиране на протести и извършване на атентати срещу поддръжници и официални лица на полското правителство. СССР също се разглежда като враг от ОУН. През 1936 г. Степан Бандера попада в затвор във Варшава, където на следващата година организира гладна стачка с 16 съмишленици. Стачката е успешна и затворниците са разместени в различни градове. А след нахлуването на Германия в Полша, Бандера е освободен. Решава, че започнатата от нацистка Германия война може да бъде използвана за каузата на независима украинска държава. Бандера оглавява радикалните настроения в ОУН, което води до разцепление в организацията в началото на 1940 г. Но привържениците на крайния националист се оказват повече. Така се стига до създаването на най-мощната въоръжена сила на ОУН - Украинската въстаническа армия (УПА). Черно-червеното знаме се развява от отрядите, които активно си сътрудничат с германците преди и по време на нападението над СССР. Започват война с всички, които са против националната кауза с изключение на немските си приятели. Възторгът на въстаниците обаче бързо приключва на датата 30 август 1941 г. В Лвов провъзгласяват възстановяването на Украинската държава, която се очаква да бъде ръководена от самия Степан Бандера. По това време той е в окупираната от нацистите Полша, където веднага бива задържан. Очевидно, Хитлер не одобрява акта на съюзниците си. Степан Бандера е изпратен в концентрационния лагер „Заксенхаузен“, където остава в изолация почти до края на войната. Отнасят се добре с него, на специален режим е, но връзките му с ОУН са прекъснати.
Бандеровците се оказват в конфронтация с Германия, със СССР, с полските партизани и с украинските комунисти. Въоръжени са, не липсва дух и действията им се славят с бруталността си. Заемат се с етническо прочистване. Известно е, че те са извършителите на Волинското клане - масово унищожаване на етнически поляци и други националности, живеещи в Западна Украйна. В края на германското изтегляне и кланетата в Галиция се приписват на тях. Подобно на прочутите си предшественици, анархистите на Нестор Махно, привържениците на Степан Бандера се сражават с всички. Но, както при Махно, битката е обречена.
Снимка: Уикипедия
Когато Германия започва да отстъпва в СССР, Бандера е освободен и изпратен обратно в Украйна, с надеждата да внесе обрат във войната. Това не се случва и УПА продължава да се сражава с всички. След края на войната Украйна остава в състава на СССР, а разбитите бандеровци са преследвани и унищожавани. Все пак съпротивата продължава до 1953 г. и някои историци сочат този факт като причина за провал на готвената масова колективизация на селското стопанство на Галиция и Волин. Гладът, с който Москва е подчинявала непокорните украинци, този път не дава резултат и стотици хиляди жители от централната част на страната, патили години преди това в Гладомора, организиран от Сталин, се спасяват на запад в Украйна, където комунистите не са контролирали тотално продоволствието. На територията на вече комунистическа Полша успешните военни действия на бандеровците довеждат през 1947 г. до операция „Висла“, която всъщност е етническа чистка. Депортирани в СССР са всички украинци от западните и северни райони на Полша.
След края на войната Степан Бандера, заедно със семейството си: жена си Ярослава и трите им деца бягат в Германия. За годините до 1959 г. шест пъти сменят местожителството си, опасявайки се от покушения. Крият от децата важността на личността на баща им, за да избегнат неприятности. Бандера е със сменено име, но е идентифициран от агенти на КГБ и подло отровен с калиев цианид по заповед на тогавашния диктатор на СССР Никита Хрушчов. Умира в Мюнхен на 15 октомври 1959 г. Две години по-късно убиецът му се предава на властите и признава убийството, посочва и поръчителите. Получава 8-годишна присъда, в следствие на доброволни показания. Следва международен скандал и Хрушчов разпуска специалната служба в КГБ, но както винаги официална Москва отрича участие в убийството чак до... ерата на перестройката.
Според съвременни наблюдатели последователите на Бандера, въпреки че привличат вниманието със своя радикализъм, нямат шанс в нормален изборен процес. В отстояването на украинската кауза Степан Бандера е непоколебим и последователен, но моралните компроси, съюзниците и методите му за борба предизвикват негативни реакции. Противниците му също нямат шанс, чрез лепене на етикета „бандеровци“ на всички, които не мислят като тях, с цел дискредитиране на европейския избор на все по-сплотената в ужасите на войната нация. В условията на агресия от страна на Русия отошението на украинците към председателя на ОУН се е променило: през април 2022 г. в проучване на агенция „Рейтинг“ 74% от запитаните са дали положителна оценка на Бандера. Остават на твърди позиции и тези, които го смятат за лош пример.
Противоречивата му личност, не може да бъде разглеждана еднозначно и ще продължава да предизвиква спорове, да бъде обект на поляризирани мнения, както и да поражда непримирими отношения.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Що не вземете да номинирате посмъртно доктор Йозеф Менгеле (Josef Mengele) за нобелова награда за медицина?
... не пропускайте и д-р Смърт от Заксенхаузен за номинация за Нобелова награда за медицина !!!