На свое заседание правителството одобри проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, съобщиха от финансовото министерство.
Необходимостта от изготвяне на проект произтича от поредицата шокове върху пазарите на енергоносители, горива и суровини и нарушените вериги за доставки след избухването на конфликта в Украйна, които промениха макроикономическата среда и стопанските перспективи и създадоха значителни рискове за редица сектори на икономиката. Европейският съюз и в частност България се сблъскват със значителен скок на цените, както на нефта, природния газ и електрическата енергия, така и на цените на основни хранителни продукти, породени от нарасналото търсене в европейски и световен мащаб. От друга страна, тези шокове доведоха и до допълнително ускоряване на инфлацията при голяма част от стоките, което застрашава хората с ниски доходи и може да увеличи значително групата на лицата с доходи под линията на бедност. Също така са влошени перспективите пред бизнеса, като в редица сектори високите цени на енергоносителите заплашват конкурентоспособността и нормалното функциониране на стопанските субекти.
Със законопроекта се предвижда спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към намаляване на негативните последствия от нарастващите цени на горивата и енергията, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса. Целта е да се подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентна криза, породена от военните действия в Украйна и да се смекчат сътресенията, предизвикани от високите цени на енергоносителите и суровините за уязвимите групи от обществото и за икономиката на България.
Антикризисните мерки, за които е постигнат политически консенсус при проведените консултации между коалиционните партньори, предвиждат засилване на държавната подкрепа в две основни направления – мерки за подкрепа на бизнеса и пакет от социални мерки. Предвидени са различни по характер инструменти и механизми на подкрепа, в т.ч. увеличение на размера на данъчното облекчение за деца, въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставка на хляб за срок от една година, компенсация за физическите лица, крайни потребители на горива, освобождаване от акциз на електрическата енергия и природния газ, намаляване на ставката на ДДС за доставките на природен газ и на централно отопление, намаляване на размера на законната лихва при забава при физическите и юридическите лица и не на последно място подкрепа за най-уязвимата група в обществото за поскъпването на стоките от първа необходимост – групата на възрастните хора - със значително по-високо от планираното с първоначалните разчети на ЗДБРБ за 2022 г. увеличение на размера на пенсиите от 1 юли 2022 г., допълнителен механизъм за подобряване на адекватността на пенсиите от октомври и други.
Новият Бюджет 2022: Допълнителен нов дълг и 11% инфлация
Промените в очакванията за развитието на макроикономическата среда налагат съответни промени при редица елементи на приходната част на бюджета за настоящата година. От друга страна предложените мерки в областта на данъчната политика с антикризисния пакет имат съответните ефекти при отделните данъци, което също е обвързано в актуализираните разчети по приходите. Отчитайки тези ефекти с актуализираните разчети се очаква нетно приходите по консолидираната фискална програма (КФП) да нараснат с 1 645,2 млн. лв. (1,1 на сто от прогнозния БВП), като принос за това имат основно по-високите от първоначално планираните данъчни постъпления и очакваните по-високи приходи в частта на сметките за средства от ЕС. В одобрения от Съвета на ЕС План за възстановяване и устойчивост на Република България бе договорения профил на плащанията в рамките на техническите консултации с ЕК, в който е предвидено през 2022 г. България да получи по-високи от планираните грантове от ЕС.
В частта на разходите и вноската в общия бюджет на ЕС актуализираната фискална рамка по КФП обвързва допълнителните разходи по бюджетите на държавното обществено осигуряване, респективно НЗОК, свързани с мерките в пенсионната сфера, както и необходимият ресурс за компенсациите към крайните потребителите физически лица на горива, залегнали в антикризисния пакет, и други мерки, в т.ч. за подкрепа на уязвимите сектори в селското стопанство във връзка с разходите за подкрепа по Временната рамка за мерки за държавна помощ при подкрепа на икономиката поради военните действия в Украйна и по линия на съществуващите държавни помощи за хуманно отношение към животните, увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването и в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини, по-висок от планирания за годината размер на вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, икономии в някои планирани разходи и други. Нетният ефект в разходите по КФП от посочените промени възлиза на увеличение на годишния разчет за 2022 г. с 1 973,3 млн. лв., което представлява 1,3 на сто от прогнозния БВП за годината.
Каримански: Почти нито една идея на ИТН не е в актуализацията на бюджета
Посочените нетни ефекти в приходите и разходите по КФП са разчетени при запазване на заложената целева стойност по отношение на размера на дефицита по КФП, отнесен към прогнозния БВП за 2022 година, като съответно салдото по КФП за 2022 г. се предвижда да бъде отрицателно в размер на 4,1 на сто от прогнозния БВП.
С проекта на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г. се предлагат мерки и по отношение на обезпечаването на допълнителен ресурс от дългови източници през 2022 г. за обслужването на предстоящите погашения по държавния дълг, в т.ч. падежа през първото тримесечие на 2023 г. на облигациите, емитирани на международните финансови пазари. Влизането в нов цикъл на повишаване на основните лихви предполага предстоящо постепенно увеличаване на цената на финансиране на правителствата. В тази обстановка по-ранното „излизане на пазара“ и осъществяването на предварително финансиране на падежиращ дълг, би могло да спести бъдещи разходи по обслужването на държавния дълг. Следвайки такава стратегия би било целесъобразно още през 2022 г. да се обезпечи ресурс за префинансиране на предстоящите през март 2023 г. падежи на еврооблигации, емитирани на международните финансови пазари, както и падежи на държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар и погашения по външни държавни заеми през следващата година, които са в общ размер на около 3,0 млрд. лв. В тази връзка със законопроекта е предложено увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2022 г. от 7,3 млрд. лв. на 10,3 млрд. лв., както и промяна на ограничението за максимален размер на държавния дълг към края на 2022 г. от 35,5 млрд. лв. на 38,5 млрд. лв.
За обезпечаване на енергийната сигурност и осигуряване на алтернативни източници за доставка на природен газ се предвижда възможност Министерския съвет да издава държавни гаранции през 2022 г. по заеми за финансиране на дейности на Булгаргаз ЕАД и Булгартрансгаз ЕАД в общ размер на 532 млн. евро.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар