Актуализацията на бюджета, която трябва да влезе в сила от 1 юли, събра социалните партньори на извънредна среща. Синдикати, работодатели и държава обсъдиха заложените антиинфлационни мерки.
Съветът на коалицията по темата беше отложен за утре, но експерти на четирите управляващи партии разискваха по актуализацията при финансовия министър. Утре тя влиза в кабинета, а до края на седмицата и в парламента.
Обезщетенията на работодателите за тока
Основните критики на работодателите са, че не виждат обещанието в бюджета да бъдат заложени парите, с които те ще бъдат подпомагани до края на годината заради високите цени на тока. Според финансовия министър Асен Василев това ще стане по механизъм извън бюджета, който вече е внесен в парламента чрез промени в Закона за енергетиката.
Замразяването на минималната работна заплата
Основните проблеми на синдикатите са замразяването на минималната работна заплата и това, че не е заложено увеличаване на доходите в държавната администрация. Те предупредиха, че се готвят за протести. Според Асен Василев по-добрият вариант е не да се раздават по 10% в държавния сектор, а да се дават пари там, където се правят реформи. „Средства за по-високи заплати в МВР и Министерството на отбраната има, но те ще се отпускат само след оптимизация. Практиката да се вдигат заплатите на всички с 5%, 10% или 15% няма как да бъде продължена“, изтъкна той. По думите му Бюджет 2022 г. разполага с фонд за оптимизация в администрацията в размер на около 300 млн. лв., които ще бъдат ползвани за обезщетения при съкращения и повишаване на заплатите на реформирани структури.
„Министерството на отбраната ще получи към 77 млн. лв. заради направени съкращения. Подобен проект тече и в МВР, свързан с преструктуриране на пожарната, районните полицейски управления, главните дирекции и т. н. Заплатите на учителите вече бяха повишени от 1 април, а тези на лекарите – с Националния рамков договор“, каза още министърът. „Като цяло актуализацията включва основно антикризисните мерки, плюс актуализация на пенсиите, както беше предвидено, както и някои данъчни облекчения и промени в част от разходната част на някои от проектите, които са предвидени от министерствата“, добави Василев.
Пенсиите
Финансовият министър посочи, че основен риск пред актуализацията на бюджета е вероятността за „ново шоково увеличение“ на цените на храните през есента и зимата. Вицепремиерът смята, че в инфлационна среда най-ниските доходи трябва да се вдигат изпреварващо, което е причината за фокуса върху повишаването на пенсиите.
По думите на Асен Василев минималната пенсия, която в момента получават над половината пенсионери – 1 032 000 души, изпълнява функции на социално подпомагане, за което държавата си плаща чрез трансфер в бюджета на НОИ. „Ако в НОИ остане изплащането само на реалните пенсии за трудова дейност, а разликата до минималната пенсия отиде към Агенцията за социално подпомагане, това ще бъде тежка реформа, защото е свързана с доходите на най-уязвимите“, каза още Василев, цитиран от „Mediapool“.
Засега такава реформа не се предвижда въпреки критиките на работодателските организации, че социалното подпомагане трябва да се отдели от осигурителната система.
„Работодателите знаят, че това, което сме обещали, ще го направим. Че допълнителните средства, които се акумулират в енергийната система, ще бъдат върнати обратно на бизнеса“, коментира по-рано премиерът Кирил Петков.
Аргументите на работодателите за отказа да подкрепят проектобюджета
„Това, което не видяхме в предложената актуализация на бюджета, е гаранция за продължаване компенсациите за електроенергия на небитовите потребители. Настояваме също и за това антикризисните мерки да бъдат и антиинфлационни, което не виждаме“, каза Станислав Попдончев от БСК, цитиран от bTV.
„КНСБ не подкрепи и трите бюджета. Според нас нивото на амбиция е ниско и каквото и да си говорим, казаха се много числа, направиха се много разчети. Всички дадохме много подробни становища. Ние не виждаме политика по доходите и това е нашето основно притеснение“, заяви Любослав Костов от КНСБ.
Какви са основните параметри на актуализацията?
В проекта се залага инфлация от почти 12%. Предвиденият икономически растеж е под 3%. А лимитът на държавния дълг се вдига до над 10 милиарда лева заради нов заем от около 3 милиарда лева.
Предвижда се разходите на хазната да се увеличат с над 1,6 милиарда лева. С толкова повече ще са и приходите. Така бюджетният дефицит ще се запази - 4,1% от брутния вътрешен продукт.
В проектобюджета са заложени антикризисните мерки за намаляване на ДДС на 9% за парното и природния газ. Нулева ставка ДДС за хляба. Без акциз ще са електроенергията, природния газ и пропанбутана. Заложена е и обещаната отстъпка от 25 стотинки на литър за масовите горива.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар