Синдромът на самозабравилите се политици…

14:50, 13 юни 22 / Политика 25 2402 Шрифт:
Ирина Иванова Автор: Ирина Иванова

„Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“, с този лозунг излизат самозабравилите се прасета от политическата сатира „Фермата на животните“ на великия Джордж Оруел, след като им се услажда властта. И макар алегорията на автора да се отнася за режима на Сталин, аналогията с днешните политици е напълно реална. 

Получили властта и привилегията да диктуват дневния ред в обществото, те забравят, че основният им дълг е да служат на народа, а не обратното. За тях, обаче, слуги са и журналистите. До голяма степен за това са си виновни и самите журналисти. Удобството и комфортът, които са им създали някои от гилдията, ги предразполага да смятат, че им се полага всички да се съобразяват с тях. За тях въпросите на журналистите не са важни, а само това, което те са преценили, че искат да кажат, за да си направят пиар на техен гръб. Така се въведе и новият начин на провеждане на интервюта - от джипката, от дивана, от Facebook-a… Водещите пък станаха подставени лица - пиарът на партията, сценаристът на собственото шоу, журналистът „избраник“, който си прекъсва отпуската или мести предаването си в кабинета/студиото на политика. Въпросите се съгласуват, темите се знаят и театърът за зрителите си върви. За какво? Заради пустият му рейтинг. 

„Нагли. Самозабравили се. Самодоволни. Отвратителни“. Така определя недостойното поведение на политическата класа Слави Трифонов, когато бе просто шоумен. Подобни квалификации днес използва и срещу „Продължаваме промяната“, с които до преди броени дни бе в управляващата коалиция. След вчерашното му тягостно интервю пред Константин Вълков за „Дарик радио“, обаче, много журналисти, писатели, художници и общественици със същите думи го наричат и него в социалните мрежи. Така бе запомнен и неговият кандидат-премиер Петър Илиев след първото му и единствено интервю, което всъщност много напомняше на вчерашното. 

Слави Трифонов използваше същите гримаси, физиономии и арогантно поведение като неговото протеже. Тонът бе висок, надменен и непристоен. Стигна се дори до мощни викове с ръка на устата, макар уверенията на шоумена в началото на интервюто, че ще се контролира. Освен това разбрахме, че за характера на Петър Илиев трябвало да питаме баба му и майка му, а за почтеността и моралните ценности на Слави Трифонов - майка му и сестра му. Да се чуди човек жените и майките юнашки ли се оказаха виновни за Едиповия комплекс у българските мъже. 

Видно шоуменът не изпитваше ни най-малко неудобство и от самото начало се опитваше да изземва функциите на водещия. Както той сам си каза: „Аз, защото съм си на моето място и изземвам функцията от време на време…“. Трифонов прекъсваше постоянно въпросите на Вълков и бързо стана ясно, че заявката на журналиста за равноправен диалог пред Пинокио е кауза пердута. Стигна се дори до там, че водещият да пита дали може да каже „още един цитат“ или да изкаже мнението си и да продължи с въпросите. Гостът в собственото си студио пък не пропусна да се възползва от притеснението му и да го сепва с реплики като: „Вие сте ДОШЪЛ да ме прецакате ли“, „Ако искате да спрем дотук“, „Искате ли да прекъсваме вече, защото наистина се изморих“ и „Задайте ми последен въпрос“. 

Освен това, отново подобно на Илиев и Трифоново използваше през цялото време снизходителни реплики спрямо водещия, за да го унижи: „Оттук нататък ще ми викаш „батко“; „Що ми махате с тая ръка“, „Явно Вие сте малко дете“; „Аз наистина имам чувството, че Вие сте в някаква детска възраст“; „Не, бе, питайте каквото искате…“; „Вие сте един странен човек, който не чува какво му се говори“; „Може по същия начин да ме питате за баба си“; „Не сте много добър да водите разговори“; „Вие сте явно господарят на внушенията“. 

Всеки втори негов отговор пък все започваше с аз, аз, аз… Липсваха конкретни отговори, липвсваше и капка уважение не само към водещия, но и към „уважаемите зрители“, в които Слави винаги се е кълнял. 

Границите бяха прекрачени за пореден път. Политиците се сменят, ролите им се завъртат, но моделът на поведение си остава все така самонадеян и арогантен. Уж се опитват да избягат от едни политически образи, а пък се превръщат в същите като тях

Само преди година самият Бойко Борисов, който не веднъж е унижавал журналистите, като ги е наричал дори „мисирки“, бе казал на една конференция: „Надявам се да изчегъртаме мъжете от ГЕРБ и да дойдат жените на власт, за да може тези, самозабравилите се мъже, които са склонни да тласкат държавата в хаос, да си седят вкъщи и да си готвят те манджите“. 

Може би е време и ние, журналистите, да помислим как да спрем да предоставяме удобството на политиците да се чувстват недосегаеми по време на интервю. В противен случай балонът ще продължи да се надува и ще се превърнем в неми свидетели на разрасналия се синдром на самозабравилите се политици. Защото нищо не говори по-красноречиво за егото на един политик от реакцията му при сблъсъка с медиите.

 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Напишете коментар
Коментари: 2
1 Таня 18:49, 13 юни 22

Браво! Страхотен анализ.

2 Анонимен 09:46, 14 юни 22

Браво, на журналистката, но учиндолският цървул си е арогантен, злобен и прост много отдавна. Той унижаваше музикантите си, и опростачи суверена преди многоо години. Нагъл и прост тиранин, и слуга на мафията.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама