Спешната помощ у нас обслужва едва три четвърти от приетите повиквания, а около една четвърт от тях не се изпълняват. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), който се позовава на данни на Министерството на здравеопазването. Според него от 2019 г. насам расте делът на необслужените повиквания. А като причина се посочва „стесняване и изясняване на обхвата на услугите в спешната помощ“. Не става ясно обаче дали това се е отразило на качеството на медицинската услуга.
Оттам отчитат, че спешните повиквания за нужда от медицинска помощ у нас са между 700 000 и 800 000 годишно. Прави впечатление, че разликата през 2017 и 2018 г. между приетите и изпълнени повиквания през телефон 112, е относително малка – екипите на спешна помощ са се отзовавали на много голяма част от сигналите, получени на спешния телефон. Това се променя през 2019 г, когато разликата между приети и изпълнени повиквания започва да се отличава и достига до 24% през 2021 г.
Статистиката сочи още, че през 2019 г. малко под 200 000 повиквания на спешна помощ не са били изпълнени. Подобна е ситуацията и през 2021 г. От ИПИ смятат, че в обществото има неразбиране към обхвата на спешната помощ и естеството на нейните услуги.
Интересен е фактът, че по данни на здравното ведомство, повикванията на спешна помощ бележат пик през 2018 г., а не през пандемията. Според икономистите, на базата на това може да се направят изводите, че спешната помощ не е разширила драстично дейността си през пандемичните години и че данните не сочат за натиск върху системата в резултат на увеличения брой случаи на пациенти с Covid-19. Данните за обслужени и хоспитализирани пациенти също показват сериозния спад на обслужените пациенти през 2019 г. с над 30% и слабия ръст през 2020 и 2021 г. в резултат на пандемията. Като цяло от обслужените пациенти в спешната помощ се хоспитализират между 30 и 40%, като този дял е бил най-висок през 2019 г. Според него нивото на хоспитализиране през спешната помощ е стабилно през целия период, като през 2021 г. броят на хоспитализациите нараства по-забележимо с около 11%, вероятно заради Covid-19.
През 2018 г. линейките са изминали най-малко километри, но са обслужили най-много на брой пациенти. Това може да се дължи на повече лекувани хора в звената за спешна помощ в болниците в сравнение с домашните посещения или с по-голям брой изпълнени спешни повиквания в големите градове в сравнение с по-малките.
Парите за спешна помощ растат, но служителите намаляват критично
От Института за пазарна икономика стигат до извода, че системата на спешна помощ у нас през последните 5 години е била сериозно натоварена. Разходите постоянно нарастват (от около 160 млн. лв. през 2017 г. до 270 млн. лв. през 2021 г.), а служителите намаляват критично - за пет години системата е изгубила 277 от своите служители, които към края на 2021 г. вече са 6 545 души по щатна численост.
Според икономистите част от спешните екипи се занимават с несвойствена дейност и това следва да се промени. Като пример те посочват вземането на кръвни проби на водачи на МПС, за които е имало подозрения, че шофират в нетрезво състояние. „Независимо от важността на тези дейности изпълнението им от екипите за спешна медицинска помощ буди учудване – те следва да се изведат от обхвата на задълженията на спешните екипи и да се осъществяват от друг вид служби. За никоя от тези дейности няма основание да бъдат извършвани от спешните медицински екипи“, пише в анализа на ИПИ.
Укрепване на спешната помощ в плана за възстановяване и устойчивост
Икономистите правят предварителна оценка на двата големи проекта за укрепване на спешната помощ в Националния план за възстановяване и устойчивост. Първият предвижда създаване на спешна медицинска помощ по въздуха, каквато в момента липсва у нас. Държавата ще закупи 5 хеликоптера, които ще функционират в 6 оперативни бази – София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и Ямбол. Организацията ще се осъществява от Изпълнителна агенция „Хеликоптерна спешна медицинска служба“, пряко подчинена на министъра на здравеопазването. Всеки хеликоптер ще бъде оборудван с животоспасяваща и животоподдържаща апаратура на борда.
Пет от оперативните бази ще са способни да оперират в светлата част на деня, а шестата – денем и нощем. След придобиването на необходимата подготовка на летателните екипажи, базите които ще оперират денем и нощем ще бъдат две (една в северната и една в южната част на България). В екипажите ще се включват летец, който е и командир на екипажа, втори пилот, лекар, парамедик или медицинска сестра. Дейностите по проекта с общ бюджет от 119 млн. лв., освен закупуване на хеликоптерите, включват също обучение на летателен, инженерно-технически и медицински състав.
Другият проект е за подобряване на комуникационната система на телефон 112. Ще се изградят центрове за комуникации от следващо поколение (Next Generation 112), свързани в електронна съобщителна мрежа с пакетна комутация (Packet Switching), както и ще се осигури широколентов обмен на информация в мрежата на 112 – видео, данни, глас и текст в реално време и надграждане на системите с нови и съвременни услуги. Бенефициенти по проекта са МВР и здравното министерство с общ бюджет от 55.9 млн. лв.
Според ИПИ и двата проекта са сравнително добре мотивирани и описани, но и на двата им липсват качествени индикатори за оценка на ефекта и ясна идея как ще се интегрират в системата на спешната помощ на България. Липсва оценка и за изменение на разходите от заместването на „поевтината“ услуга с по-скъпата, особено в дългосрочен план.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар