Преди много, много време, насред разгула на Римската империя, прочутият оратор, писател и държавник Цицерон възкликва възмутено: „Лоши времена. Децата не се подчиняват вече на родителите си и всеки пише книги!“
Признавам си: наистина се разсмях гръмко, когато прочетох за пръв път тази крилата мисъл. Защото, в крайна сметка, точно това казваме и днес, нали? Че вече децата изобщо не ни слушат и че...практически почти не остана популярна персона, която да не е станала автор я на роман, я на мемоари, я на поредица за личностно развитие или пък кулинарна книга. Сякаш писането е „новото черно“, дори и да не ти стои добре, и сякаш не си пълнокръвен „инфлуенсър“ (основна мотивация зад мераците на сигурно ¾ от внезапно прописалите люде), ако не се видиш на витрината на някоя книжарница. (Или поне нямаш кашонче „самиздат“ вкъщи.)
Е, понякога обаче наистина писането се получава! Както по времето на Цицерон, така и в днешни дни. И не е необходимо да си писател от кабинетен тип (дори е противопоказно, мен ако питате), за да покажеш истински умения на разказвач, а често и на сериозен душевадец. Когато пък с талант и чиста човешка емпатия насочиш прожектора към вечните теми, които ни вълнуват подкожно от люлка, та до гроб – като раждане, смърт, любов, омраза, фамилни корени, приятелство, мечти – тогава просто няма как да оставиш читателите равнодушни!
Валери Йорданов, познат като хъш, актьор, сценарист и режисьор, е направил именно това: забъркал ни е разтапящ коктейл от свидни емоции, семейни ценности и преклонение пред корените, хлапашки щуротии и подвизи на пияна глава, любов, омраза, чест... Толкова мъжки разкази, които директно стрелят в сърцето без предупреждение, и с такава фина настройка за човешко съпреживяване и съчувствие, характерна само за наистина добрите писатели и за читавите хора.
Дебютната книга на Йорданов се казва „Гризачи“ (издателство Colibri) и съдържа разкази от дядовци и внучета, които понякога звучат със силата на притчи, а друг път те карат да се превиваш от смях, като сред зевзеците в селската кръчма. На земя и и на топла фурна миришат тези разкази, на лятна гора и на бабин скут, на кръв и вино, на спомени и надежда.
Героите, твърди авторът, имат своите прототипи – все хора, от които се е възхищавал като дете. Сурови, но и раними, свързани със здравата, невидима нишка на достойнството, родовия корен и любовта. Дядовци и внучета разказват в задушевна, нестройна полифония, сякаш сгушени и посбутани на малък миндер с огромните си сърца. И човек чете, чете, а му се иска това усещане за принадлежност и топлина да не свършва... Защото има книги, уютни като дом, а тази е такава.
Официалната софийска премиера на „Гризачи“ е на 12 септември, а интервю с Валери Йорданов очаквайте в следващия епизод на КултурКаст тази неделя.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Благодаря...