Ръководството на КНСБ започна протестната кампания под наслов „Да защитим доходите от инфлацията и работните места от кризата“. Синдикатът настоява за повишаване на доходите и предприемане на мерки за овладяване на инфлацията и излизане от икономическата криза.
От КНСБ искат 1,2 млрд. в бюджета за 2023 г. за ръст на доходите, както и за увеличение на минималната работна заплата от 710 на 850 лв. от 1 януари. Общо необходимите средства за доходи за компенсиране на инфлацията през 2022 г. са с размер на минимум 136,6 млн. лв., пресмятат от конфедерацията.
На протеста са издигнати плакати с надписи „Инфлацията расте, доходите не“, „Справедлива и адекватна минимална заплата“, „Повече така не може“, „Зелена сделки – европейски заплати“.
По време на протестната кампания е предвидено от КНСБ да представят визията си за социално-икономическото развитие на България през следващите четири години, както и изготвен от конфедерацията меморандум с конкретните необходими политики във всяка една обществена сфера.
КНСБ настояват и за увеличение на възнагражденията на работниците и служителите, които работят в системите на бюджетно финансиране с минимум 12,5 %, а за агенциите, работещи на терен, с минимум 15 %. Те искат и въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната заплата. Според тях общата сума за ръст на Бюджет 2023, извън исканото увеличение за минимална работна заплата, е 1,2 млрд. лева, пише БТА.
„Нашият протест, анонс и искания засягат всички, които искат да упражняват властта“, каза пред журналисти президентът на КНСБ Пламен Димитров. „Няма да се уморим да искаме от нашите управляващи да защитават българският интерес в Брюксел. Няма как България да приеме и да направи това, което е записано в Плана за възстановяване и устойчивост, в две ключови реформи, засягащи Зелената сделка – намаляване с 40% на въглеродните емисии и либерализацията на цената на електрическата енергия за бита“, коментира лидерът на КНСБ.
По думите му всеки един момент България изнася между 1500 до 2000 мегавата ток. „Ако спрат въглищната централа, тези 2000 мегавата изчезват, това значи режим на тока в Западните Балкани“. Той посочи, че КНСБ е за влизане час по-скоро в Еврозоната.
„Ще се срещнем с всички политически партии, които имат шанс да влязат в Народното събрание, до края на следващата седмица“, посочи Пламен Димитров. „Ще се опитаме да представим пред политиците съвместен проект на ново тристранно споразумение – договорено между нас и работодателите в пет сфери, което следващото правителство да припознае и да започне да изпълнява“, отбеляза Димитров и подчерта, че с работодателите имат много сходни неща. Той уточни, че основната тема, по която имат различия, е минималната заплата.
Меморандумът на КНСБ за социално-икономическото развитие на България 2022–2026 г. включва темите за справедливо и достойно възмездяване на труда; икономическо възстановяване, секторни политики, зелен и дигитален преход; включващ пазар на труда; социална сигурност – общоприети стандарти и финансово стабилни солидарни системи; социален диалог, колективно трудово договаряне и защита на основните права.
Представители на КНСБ, водени от президента на синдиката Пламен Димитров, влязоха в Министерския съвет за среща със служебния министър Гълъб Донев.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар