Кой кой е в проектокабинета „Габровски“?

15:31, 12 дек 22 / Политика 25 2820 Шрифт:
Биляна Иванова Редактор: Биляна Иванова

Неврохирургът проф. Николай Габровски върна на президента Румен Радев изпълнен мандат за правителство. Предстои предложеният от него състав на кабинет на бъде гласуван от Народното събрание в сряда. Габровски представи предложените от него вицепремиери и министри като „професионалисти, които са отдалечени от ярка партийна оцветка“. 

Той беше номиниран от ГЕРБ като потвърждение, че партията на Бойко Борисов иска да излъчи консенсусна фигура за министър-председател с първия мандат. Въпреки това „Продължаваме промяната", „Възраждане", БСП и „Демократична България" декларираха, че няма да гласуват за кабинета на Габровски, от ДПС казаха, че са готови на разговор, а единствено „Български възход" даде ясен знак за подкрепа.

Николай Габровски е трето поколение лекар в семейството му. Баща му - проф. Стефан Габровски, също е сред най-известните неврохирурзи, а дядо му - д-р Ганчо Савов, е един от основателите на военната хирургия в България. В момента кандидат-премиерът е заместник изпълнителен директор на университетската болница за активно лечение и спешна медицина „Пирогов". Отговаря за медицинската дейност и е началник на Клиниката по неврохирургия, какъвто е бил и баща му в миналото. Работи в болницата от 1997 г.

Като основни приоритети на евентуалния си бъдещ кабинет в понеделник той посочи „гласуване на бюджет, стабилизиране на инфлацията, стабилизиране на цените, работа по Плана за възстановяване и устойчивост, Шенген и еврозона".

Дами на три вицепремиерски поста

При връщането на изпълнения мандат за кабинет в президентството Габровски представи структурата му, която предвижда три вицепремиерски поста. Той предлага и трите да бъдат заети от жени, пише „Свободна Европа"

За вицепремиер по управлението на европейските средства е номинирана Малина Крумова. Тя завършва политология и международни отношения в Американския университет в Благоевград, а по-късно и магистратура „Демокрация и човешки права“ в чужбина. През 2007 г. става експерт в Министерството на околната среда и водите, а по-късно и директор по оперативни програми. През 2013 г. е зам.-министър на околната среда и водите в служебния кабинет на Марин Райков, а през 2017 г. е служебен вицепремиер в кабинета на Огнян Герджиков. По-късно е назначена за зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, а от февруари 2019 г. е председател на държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“.

Меглена Плугчиева е предложена за вицепремиер по климатичните политики и министър на околната среда и водите. Тя е бивш депутат и ексчлен на ръководството на БСП. Плугчиева беше вицепремиер по еврофондовете в кабинета на Сергей Станишев (2005-2009 г.). През 1995 г. тя за пръв път става народен представител от БСП. Между 2001 и 2004 г. е зам.-министър на земеделието в кабинета на Симеон Сакскобургготски, след което между 2004 и 2008 г. е извънреден пълномощен посланик в Германия. През 2008 г. става вицепремиер по европейските въпроси в кабинета на Сергей Станишев. През 2009 г., когато отново е избрана за народен представител от БСП, става единственият депутат от левицата, който гласува „въздържал се“ при одобрението на първия кабинет на Бойко Борисов. Тя получава подкрепа от лидера на ГЕРБ при кандидатурата ѝ за поста вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие. След 2012 г. е назначавана последователно за посланик на България в Швейцария, Лихтенщайн и Черна гора.

Миглена Тачева е друг кадър на тройната коалиция, който попада в проектокабинета на Габровски. Тя е предложена за вицепремиер по обществен ред и сигурност и министър на правосъдието. Тачева завършва право в Софийския университет, а по-късно специализира в чужбина. Между 1992 и 1998 г. работи в областната администрация във Варна, а от 1998 до 2001 г. е председател на Варненския районен съд. През 2001 г. за кратко е зам.-министър на правосъдието в кабинета на Сакскобургготски. В същата година става част от съвета на директорите на дружеството „Слънчев бряг“. Между 2007 и 2009 г. е избрана за министър на правосъдието в правителството на тройната коалиция, след като Георги Петканов подава оставка. Два пъти е избирана за директор на Националния институт на правосъдието.

Финанси, отбрана, МВР, външна политика

Маринела Петрова е номинирана за министър на финансите. Тя е магистър по Социално-икономическо планиране от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и магистър по Европеистика в Софийския университет. От 2001 г. работи в Министерството на финансите. Била е зам.-министър на финансите в третото правителство на Борисов (2017-2021). От 2020 г. е председател на Управителния съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа.

За министър на отбраната е предложен Атанас Запрянов. Той завършва висше образование във военния университет „Васил Левски“ във Велико Търново. Има магистърска степен от университет в Русия, а по-късно преминава обучения в НАТО. Става част от Генералния щаб на армията през 1997 г. и се занимава с комуникационни системи, а по-късно заема и други постове в щаба. Представлява България във Военния комитет на НАТО и в Съвета на директорите на Европейската агенция по отбрана. Запрянов е бивш съветник на министъра на отбраната в правителствата на ГЕРБ, а през 2015 г. е зам.-министър във втория кабинет на Борисов (2014-2017).

Номинираната за вътрешен министър Благородна Макева е дългогодишен кадър на МВР. Тя е възпитаник на Академията на МВР, а първата ѝ работа в системата е като оперативен работник в столичното Осмо полицейско управление. Впоследствие завършва и право в Пловдвиския университет. Между 2005 и 2015 г. заема различни позиции в Главна дирекция „Полиция”, Главна дирекция „Криминална полиция” и Главна дирекция „Национална полиция”, където накрая е назначена за зам.-директор. Успоредно с кариерата си в системата, Макева става хоноруван преподавател в Академията на МВР по специалност „Разследване на престъпления” и в Софийския университет по „Правни и полицейски аспекти на домашното насилие”. Била е и гост лектор в магистърската програма по специалност „Сигурност и противодействие на радикализацията и тероризма” на Военната академия.

Драгомир Заков е единственият кадър в проектокабинета с мандата на ГЕРБ, който участваше и в правителството на Кирил Петков. Той беше военен министър на мястото на подалия оставка Стефан Янев, а сега е предложен за външен министър. Заков е дипломат от кариерата с дългогодишен опит по въпросите на политиките за сигурност. Заема различни постове като представител на страната в НАТО. От 2011 г. до 2014 г. е бил първи секретар на българската мисия в ООН, работил е и в Центъра по политики и сигурност в Женева. Има опит и в работата с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Той е назначен за постоянен представител на България в НАТО на 25 март 2019 г.

Познато име в енергетиката

Изборът на Габровски за министър на енергетиката е Николай Павлов. Той завършва магистратура по финанси и международни икономически отношения в УНСС. Според биографията, която от президентството публикуват, той има опит „в банковия сектор и областта на финансовата отчетност“. Назначаван е на високи позиции в държавната енергетика - в ХЕК „Горна Арда“, „Марица Изток 3“ и Националната електрическа компания (НЕК), а по-късно става и финансов директор на „Булгаргаз“. През 2016 г., по време на втория кабинет на Борисов, застава начело на газовия доставчик.

През 2017 г. Румен Радев го назначава за служебен министър на енергетиката в кабинета на Огнян Герджиков. След като на власт идва третият кабинет на Борисов, Павлов отново е върнат начело на „Булгаргаз“. Той беше освободен от този пост в началото на 2022 г. от правителството на Петков. Павлов беше упрекнат за спекулативни продажби, действия против интересите на държавата, както и че умишлено е подписал анекс, с който ограничава количествата на доставките на природен газ от Азербайджан. Освобождаването му от длъжност тогава стана повод за първите критики, които Радев отправи към кабинета на Петков. Мнението на президента тогава съвпадна с изказвания от представители на ГЕРБ и бивши членове на БСП като Румен Овчаров и Румен Петков.

Икономика, регионална политика, транспорт

Мартин Дановски е номиниран за министър на икономиката и индустрията. Той има две магистърски степени - икономика, маркетинг и стратегическо планиране от УНСС, както и инженерни и технически науки, земеустройствено планиране от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).

За министър на регионалното развитие и благоустройството е предложен Добромир Симидчиев. Той е представител на втория ешелон на държавната власт в две предишни правителства - в първия управленски мандат на Борисов (2009-2013) и в кабинета на Пламен Орешарски (2013-2014). И в двата случая Симидчиев заема поста на зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. Между 2007 и 2011 г. той е бил директор на „Инженерни услуги и активи” в концесионера „Софийска вода”, където участва в изготвянето на плана, с който Столичната община кандидатства за финансиране по европейската програма ИСПА.

Прошко Прошков е един от кандидат-министрите с богато политическо минало. Габровски го номинира за министър на транспорт и съобщенията. През 2007 г. той става член на софийското ръководство на ДСБ и е издигнат за кмет на столичния район „Лозенец”. В началото на кариерата си е критик на ГЕРБ, но през 2013 г. се прехвърля в Движение на България на гражданите на Миглена Кунева, а от 2019 г. е столичен общински съветник именно от ГЕРБ.

Здравеопазване, социална политика, земеделие

Предложеният за здравен министър д-р Благомир Здравков завършва медицина в Медицинския университет в София, а по-късно и здравен мендиджмънт. Специалист е по анестезиология и интензивно лечение. Работил е в най-големите университетски болници, а през годините се профилира в детското здравеопазване. Преподавател е в Медицинския университет. Здравков е бил част от екипа на Клиниката по детска анестезиология и реанимация в „Пирогов“, а от април 2021 г. е изпълнителен директор на Специализираната детска болница „Проф. Иван Митев“.

Д-р Събина Събева също има медицинско образование. От 2004 до 2020 г. е изпълнителен директор на фондация „Международна социална служба – България”. Била е директор дирекции „Програми и международно сътрудничество” и „Държавна политика за закрила на детето” в Държавната агенция за закрила надетето.

Номинираният за земеделски министър Васил Грудев е заемал този пост в служебния кабинет на Героги Близнашки, а след това остава като зам.-министър във втория кабинет на Борисов. Грудев работи в Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) между 2006 и 2011 г., а между 2011 и 2013 г. е зам.-председател на фонда. През 2013 г. застава закратко начело на институцията. През 2019 г. се завръща начело на ДФЗ след оставката на предишния управител на фонда Живко Живков. Тя беше предшествана от серия от скандали и повдигане на обвинения срещу петима директори от фонда заради източване на европейски пари.

Иновации, електронно управление, образование

Милена Стойчева е кандидат-министърът на иновациите и растежа. Тя е първият Декан по студентски въпроси на Американския университет в България. Работи в британското посолство, а по-късно и в медиите и бизнеса. Дълги години е част от неправителствената организация „Джуниър ачийвмент“ и е неин директор в България.

За министър на електронното управление е номиниран Красимир Симонски. Той е инженер по „Изчислителна техника“ от Техническия университет и доктор на науките от Българската академия на науките. Преподавал е програмиране в Технически университет в София, както и в Америкнаския университет в Благоевград. Между 2007 и 2009 е зам.-председател на Държавната агенция по информационни технологии, а през 2016 г. зам.-председател на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) по време на управлението на ГЕРБ. През юни 2021 г. застава на поста председател на ДАЕУ и става национален координатор по киберсигурност до закриването на агенцията и създаването на Министерството на електронното управление от кабинета на Кирил Петков.

За министър на образованието е предложен Славчо Томов. Той е ректор на Медицинския университет в продължение на два мандата и бивш декан на факултет „Здравни грижи“ към Медицинския университет в Плевен.

Култура, туризъм, спорт

Ириней Константинов е кандидат-министърът на културата. Той завършва ВИТИЗ през 1972 г. със специалност актьорско майсторство. Между 1972 и 1976 г. е актьор в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ във Варна, а между 1976 и 1984 г. играе на сцената на театър „Сълза и смях“. След 1984 г. продължава кариерата си в театър „София“, а от 2008 г. става директор на театъра. През 2019 г. е удостоен с орден „Стара планина“ I степен от Румен Радев.

Мартин Захариев е предложен за министър на туризма. Той работи като журналист, радио и телевизионен водещ, продуцент. Създател и издател е на популярни списания в България като „Егоист“, „Плейбой“, „ЕГО“. Между 1999 и 2001 г. е главен секретар в Държавната комисия по далекосъобщенията. От 2016 г. е изпълнителен директор на Националния борд по туризъм, а през 2020 г. беше избран за зам.-председател на Обществения съвет на БНТ, оглавявана от Емил Кошлуков. Захариев е бивш депутат от БСП в 42-рото Народно събрание.

За министър на младежта и спорта Габровски предлага Борил Кръстев. Той е съпруг на олимпийската шампионка по бокс от Токио 2020 Стойка Кръстева и е бил част от подготовката ѝ за игрите. Кръстев е кандидат-депутат от ГЕРБ на изборите през ноември 2021 г.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама