Всички сме мечтали да прекараме една Коледа и най-вече Нова година на запад. Там, където старите къщи и църкви, замъците и катедралите, не са бутафорни, а са строени от местни меценати и хора, вярвали в културното Европейско бъдеще.
Ето ни в Залцбург. Няма нещо по-европейско. Дори веселяците от съюзническите сили през Втората световна (американци и англичани), с няколко малки изключения, са ги пощадили. Той е онзи европейски град, тръгващ от времето на римляните и, надявам се, продължаващ напред.
Залцбург. Градът на солта. Мините, както би казал Толкин, алчно грабени за сол през вековете, днес са се превърнали в туристическа атракция. Всеки ден асансьори свалят хиляди туристи и те цъкат с език. Малки улички, кокетни къщи, катедрали, родната стряха на великия Моцарт и улиците, по които той е играл, слушал и композирал, коледни базари и много туристи. И... ГРАМ СНЯГ! На прословутата солена река Залцах, която минава през града, й се броят ребрата. Разбирай, толкова е пресъхнала, че са се оголени камъните по коритото й. Надвисналите зъбери на Алпите около града приличат на опърпана котка на петна; тук-там има по някоя преспа. Хората се радват на няколко прекрасно украсени коледни базара и много, много, много, много китайци. Те са навсякъде! Може би, защото преди броени седмици, Китай най-накрая олаби ковид рестрикциите и многомилиардната страна се юрна да пътува.
Една от най-големите атракции на града е най-старият ресторант на света. Поне според историческите хроники, които удостоверяват, че там се е яло и пило още през 1803 г. Името му е St. Peter. С ръка на сърцето мога да кажа, че мястото притежава откровено долнопробна, макар и много уютна обстановка, разбирай Балкантурист. 80% от клиентите бяха ухилени китайци, на които им сервираха джаста-праста австрийска храна и няколко неорганични тенора се опитваха да ги омагьосат с коледната атмосфера на Стара Европа. По улиците иначе е весело. Особено, ако човек няма за цел да направи безмислен новогодишен шопинг по анцуг, за да може да се изфука пред останалата компания „к‘во е напазарил“ и „на каква далавера е“.
Ако обаче искаш да похапнеш остатък от културното наследство на Австрия, определено трябва да отидеш в заведението Шницел, намиращо се баш на центъра. По замисъл то е тип fast food и всичко става, както обичам да казвам, бързо, лесно и вкусно. Абе... като нашето Happy, САМО ЧЕ... за разлика от бъгларския модел, тук продуктите не са дълбоко замразени и впоследствие претоплени и гарнирани, а всичко се прави на място. Един юнак разчуква крехкото телешко, друг овалва брашно, яйце и галета, трети - пържи, четвърти носи по масите... И опашката пред заведението е поне 100 метра! И всички са щастливи - тези, които чакат на опашка и онези, които излизат от заведението. Оставили са вътре поне 100 евро за две щастливи души.
Иначе... Старата Европа е шарена. Освен многобройните скъпи гости от Китай, по улиците можеш да чуеш и видиш извисяващите се фигури на шумно говорещите и ръкомахащи американци; многобройните законни жители на Австрия с турски, сирийски и албански произход и още куп туристи, които се опитват да се слеят с тълпата. Апропо... тук хората са много либерални. Никой на никого не завижда, никой на никого не вика „бегай оттука“ и ако седнете в заведение, недейте да вдигате скандал по чисто балкански маниер, ако на съседната маса в краката на собствениците се е сгушил някой домашен любимец. Кучетта в заведенията за хранене тук са винаги добре дошли.
Честита Нова година от старата и вечно млада Европа!
С любов от Залцбург, градът на солта!
Ваш,
Ути Бъчваров
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар