Агенция „Bloomberg” публикува анализ с осем въпроса „Защо България трудно ще въведе еврото от 2024 г.”.
България планира да приеме еврото през 2024 г., като се интегрира допълнително във финансовата система на Европейския съюз в опит да се повиши стандарта на живот в най-бедната страна-членка на блока. Заедно с Хърватия, България се присъедини към подготвяния валутен механизъм през 2020 г. Но тя изостана от Хърватия, която стана 20-ия член на еврозоната тази година. Но дори по-малко амбициозният график на България е в опасност, тъй като политическата нестабилност усложнява напредъка за преодоляване на оставащите препятствия.
1. Защо България иска да влезе в еврото?
България започна да работи за членство в еврозоната скоро след като се присъедини към ЕС през 2007 г., както се изисква от нейния договор за присъединяване. Но го отложи три години по-късно на фона на кризата с европейския държавен дълг, която почти доведе до фалит съседна Гърция и някои други страни от еврозоната. В подновен натиск от 2016 г. насам правителството в София заяви, че приемането на единната валута ще помогне на балканската страна да избегне изоставянето в процеса на вземане на решения в блока и да интегрира допълнително своята експортно ориентирана икономика
2. Каква е икономическата логика?
След хиперинфлационната криза през 90-те години на миналия век България работи в режим на валутен борд, който обвързва лева с еврото. С малко място за независима парична политика, страната разчита на решенията на Европейската централна банка. Правителството и централната банка твърдят, че приемането на еврото ще намали транзакционните разходи, ще намали и лихвените проценти и ще подобри кредитния рейтинг на България, което ще я направи по-привлекателна за инвеститорите. Това също така ще помогне на туристическата индустрия, която допринася за над 12% от икономическата продукция на страната, отчасти чрез премахване на необходимостта много посетители да сменят валута.
3. Има ли противоположни мнения?
Идеята се сблъска със скептицизъм от някои политически партии, включително приятелските на Русия социалисти, които настояха за допълнителен анализ на разходите и ползите, преди да определят твърда дата. Националистическата партия „Възраждане“, която също е проруска, призова за референдум по темата, твърдейки, че България раздава твърде много суверенитет. Освен това някои анализатори, включително заместник-управител на централната банка, предупредиха за структурните проблеми на еврозоната и високите нива на дълга на някои от нейните членове и критикуваха някои от миналите политики на ЕЦБ.
4. Какво е общественото настроение?
Проучване през ноември показа, че едва една трета от българите одобряват приемането на единната валута. Повече от две трети казаха, че се страхуват от по-високи цени, до които ще доведе еврото. Няколкостотин души се събраха в началото на декември в София на протест срещу еврото, организиран от партия „Възраждане". Подобни съмнения не са необичайни за новите членки: в Латвия, например, половината население се противопостави на преминаването, когато страната се присъедини към еврото през 2014 година.
5. Какво е направила България?
Разглеждана като най-корумпираната държава в ЕС в класация на „Трансперънси интернешънъл“, България се сблъска с много скептицизъм от други страни от еврозоната - особено след като гръцката дългова криза и скандалите за пране на пари, включващи банки в балтийските страни, разкриха рисковете от допускането на нови членове в клуба. След вътрешна банкова криза през 2014 г. България засили финансовия си надзор, за да може да се присъедини към банковия съюз на ЕС заедно с валутния механизъм, известен като ERM-2. Законодателите актуализираха и нормативната уредба, управляваща българската централна банка, след като ЕЦБ посочи списък с недостатъци. Години наред България поддържа бюджетния дефицит и нивото на дълга си в рамките на изискванията на ЕС.
6. Какво още остава да се направи?
Държавата трябва да приеме три законопроекта за несъстоятелността, прането на пари и застраховането. Продължаващата политическа криза обаче възпрепятства процеса, тъй като България се насочва към своите пети общи избори за по-малко от две години. Освен това може да й е трудно да изпълни критериите за инфлация, а финансовият министър Росица Велкова нарече изискването „единственото сериозно предизвикателство“ в интервю, публикувано в края на януари.
7. Какви са шансовете?
Малкото време и задълбочаващото се политическо разделение означават, че България е изправена пред трудна битка, въпреки преобладаващото парламентарно мнозинство в подкрепа на еврото. Президентът Румен Радев, който се кандидатира като независим, претърпя шест неуспешни опита за съставяне на правителство от юли 2022 г. насам и е насрочил нов предсрочен вот за 2 април. Управителят на централната банка Димитър Радев предупреди, че страната се нуждае от стабилно правителство, което да покаже ясна политическа ангажираност. За да изпълни целевата дата 1 януари 2024 г., България трябва да поиска от ЕЦБ доклад за готовността си „най-късно в началото на пролетта“, според Велкова, но ще го направи само ако е готова, каза тя. Властите ще се нуждаят от няколко месеца, за да се подготвят за реалното въвеждане на новата валута.
8. Кой друг иска да се присъедини към еврозоната?
Румъния изрази интерес, но няма официална целева дата. Докато всички държави-членки на ЕС са задължени да се присъединят към еврозоната, Полша, Чешката република и Унгария не са склонни да предприемат официални стъпки, заявявайки, че независимата парична политика е жизненоважна за тях, особено по време на икономически кризи като сегашния скок на инфлацията. Дания, която си осигури отказ преди зората на валутата, и Швеция също не мръдват.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар