Откриха следи от първите гръцки заселници по Западното Черноморие

12:20, 30 окт 19 / Култура 25 2556 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

Археолози от НИМ откриха следи от първите гръцки заселници по Западното Черноморие. Това стана ясно след приключване на археологическите проучвания на полуостров Хрисосотира край Черноморец.

Екип под ръководството на проф. д-р Иван Христов и д-р Маргарита Попова от НИМ проведоха 6-а експедиция в пределите на едноименния ранновизантийски град просъществувал от средата на V до началото на VII век. И през тази година разкопките край град Черноморец се финансират от Министерство на културата и Националния исторически музей.

Археолозите са проучили четири нови жилищни сгради в южния сектор на града. Намерени са редки монети и керамични съдове от Късната античност.

Изненадата за екипа тази година е откритият пласт с материали от Архаичната епоха – VII – VI в. Пр. Хр. Под подовото ниво на една от богатите византийски къщи са намерени десетки фрагменти от рисувани керамични съдове, дело на първите гръцки заселници в тази част на Черноморието. Сред редките находки са и бронзови стрели-монети, предхождащи първите гръцки монети на Аполония Понтика, както и гръцка бронзова стрела от VII в. пр. Хр.

Бронзовите стрели-монети са вид домонетна форма. Преди да започне сеченето на монети, разменни средства в Аполония и близката околност са били бронзовите стрели. Наличието им на полуострова са предпоставка да се търси храм на някое от гръцките божества – например Аполон, защото те са били оставяни и като дарове при олтара на боговете.

Специалистите по антична керамика напомят, че вносна източногръцка керамика е регистрирана и в археологически обекти извън градското ядро на Аполония Понтика (днешен Созопол), където по правило тя е най-разнообразно представена. Находки от този тип са открити при подводни археологически разкопки южно от полиса в устието на р. Ропотамо и на н. Урдовиза (днешен Китен), Атия. Източногръцка керамика е открита и в района на Бургаския залив при разкопки в местността Костадин чешма, близо до с. Дебелт, обл. Бургас. Почти липсват данни за разпространение на йонийска керамика от VII–VI в. пр. Хр. в другите елински полиси по Българското Черноморие. Това обстоятелство е свързано както със състоянието на проучванията, така и с по-късната дата на основаването им.

От Месамбрия (днешен Несебър) са публикувани два фрагмента, единият декориран в стил „късна дива коза“ и устие на купа, открита при разкопки в градска среда. Керамика от този период е регистрирана и в другата голяма милетска колония – Одесос (днешна Варна), разположена в северната част на Българското Черноморско крайбрежие. Разпространението на вносна източногръцка керамика, в археологически обекти от вътрешността на Тракия е изключително рядко.Този тип керамика е засвидетелстван в райони, разположени в непосредствена близост до Черноморското крайбрежие и по поречието на големите реки, свързващи Тракия с Егея (Карнобат, Ямбол, Стара Загора, Копривлен).

Откритията на екипа на проф. Иван Христов хвърлят светлина върху най-древната история на един многопластов археологически обект, върху който са открити следи и от Класическата и Елинистическата епоха.

Най-късните следи за обитаване на полуостров Хрисосотира са от XIII-XIV век, когато района e под контрола както на Византия, така и на българското царство.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама