92-годишен емигрант дари средства за асфалтиране на улица в Монтана. Мъжът е напуснал страната ни преди повече от 70 години, но не е забравил родното си място. На пръв поглед, улица като всяка друга - с кръпки и дупки, с голям трафик и неасфалтирана цялостно отдавна.
Отскоро улица "Извора", която е най-старата в Монтана, е по-специална от другите, защото парите за ремонта й вече са намерени – дарява ги мъж, напуснал родината преди повече от 70 години. За улицата Кирил Маринов дарил 150 хиляди евро. "Моята гордост е да помагам на България и няма да спра...Аз пари на частни хора не давам, за обществото - да. И ще помагам докато съм жив", сподели пред „Здравей, България” възрастният мъж.
"Извора'' е стара улица, свързана с много комуникации, с много хора, с неговото минало, когато е бил доста по-млад", коментира Златко Живков, кмет на Монтана.
Над половин километър от улицата ще се асфалтира изцяло. До нея е и най-старият площад в Монтана, който също ще се обнови. "Цялостен ремонт на улицата, с подмяна на бордюри, изпълнение на нови тротоари, ново пътно платно, където е необходимо - ремонт на отводнителната система", коментира Камен Каменов.
Хората дори предлагат улицата от ''Извора'' да се прекръсти на ''Кирил Маринов''. Той е политически емигрант. Напуска България със свито сърце, когато бил само на 17 години. След като се установил в Германия, изкарвал парите си като търговец на зеленчуци. За 20 години Кирил Маринов е дарил повече от един милион лева. С негова помощ в Монтанско са изградени детски площадки, спортно игрище. Помага и на деца в увреждания. "Купувах от селяните картофи и продавах по къщите. До втория етаж носих по 50 килограма. Много съм работил, но добре съм спечелил и не съжалявам", обяснява Кирил Маринов.
"Дълбоко в себе си се надявам, че един ден той ще бъде редом до великите ни възрожденци Евлоги и Христо Георгиеви, Димитър Ценович - десетките дарители, но от най-високо качество българи", сподели кметът на Монтана.
Маринов е родом от монтанското село Винище. Там една часовникова кула напомня за него всяка минута. По негова инициатива е изграден и паметник на всички загинали във войните и политическите борби от родното му село. Дал и още. "Направил ни е часовник, черквата, паметник и написа имената и на моя дядо", допълва емигрантът.
А домът му в селото - стара кирпичена къща напомня за дългите години, които са изминали от неговото бягство от България.
За последно Кирил Маринов бил в България преди седем години. Но никога не е искал да се върне да живее отново тук. Желанието му, след като умре, е да се продаде къщата му във Франкфурт, а парите да отидат в родното му село. "Аз се намирам на моята последна стъпка. Нямам деца и искам да оставя всичко, каквото имам... И тези 440 хиляди лева искам да бъдат разпределени за обществото във Винище", разказва още дядо Кирил. За родното му село това дарение ще е като дар от Бога, коментират местните.
Добави коментар