Театър „Класика” е удостоен с плакет на Сливенска община по повод 25-годишен юбилей

12:14, 30 мар 16 25 610 Шрифт:

С плакет на Община Сливен беше удостоен театър „Класика” при ГПЗЕ „Захарий Стоянов”, по повод 25 години от създаването на ученическия театър към езиковата гимназия в града.

Отличието връчи заместник - кметът по хуманитарните дейности Пепа Чиликова, и на сцената на зала „Зора”, преди премиерното представление "Има един народ" – драма в пет действия от Соня Келеведжиева, учител по български език и литература в гимназията, създател, ръководител и вдъхновител на театър „Класика".

Соня Келеведжиева получи поздравителен адрес от кмета на Сливен. „Със своя всеотдаен труд Вие създадохте училищния театър и го превръщате в едно духовно пространство, където се съхраняват най-старите и дълготрайни човешки ценности. Приемете моите и на общинската администрация поздравления за цялостната Ви професионална, обществена и житейска отдаденост, за което бяхте удостоена с почетния знак за граждански принос на Общинския съвет в Сливен”, казва в поздравителния адрес кметът Стефан Радев. „Пожелавам на Вас и Вашите ученици здраве и професионални успехи, да продължавате да работите за запазването на българската култура и идентичност и най-вече за качеството на образованието в нашия град.”

Председателят на Общинския съвет в Сливен Димитър Митев връчи отличието „За граждански принос”, с което общинската съветничка Соня Келеведжиева беше удостоена през февруари тази година по повод годишнината на театър «Классика».

„Приемам с благодарност тази награда за всички онези близо 250 млади хора – ученици, актьори, театрали, които през тези 25 години бяха заедно с мен, с които заедно създадохме територия на духа”, каза Келеведжиева.

Спектакълът на сегашните ученици от езиковата гимназия "Има един народ", е посветена на 140-тата годишнина от Априлското въстание, отворило „люта рана” в сърцата на поробителя, начертало пътя на свободата българска. Постановката на Соня Келеведжиева е „пътуване” по кървавите пътеки на свободата от "Има един народ, който не чува, не вижда…" до "Има един народ, който помни…"