Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Снимка: БГНЕС
„От началото на този месец тя се е пак отворила за публиката. Всяка сряда и събота върволици свят се точи из Фердинандов булевард и влизат в градината. Тая градина софийският народ нарича просто „Животните”. - Отидох при животните... - Минах край животните. - Той живее при животните... Българинът не обича учените фрази… Не ги обичат и лъвовете, пред клетките на които се трупат най-много тълпите”.
Това пише през 1899 г. Иван Вазов в своя разказ „В зоологическата градина“. А 133 години по-късно „Животните“ продължават да посрещат столичани и гости на града, но вече в много по-модерен дом.
Снимка: Зоологическа градина
Цар Фердинанд и първите обитатели
Зоологическата градина в София съществува от 1888 г., като тогава е била разположена в двора на бившия царски дворец. Предвид увлечението на цар Фердинанд към колекционирането на птици, не е учудващо, че първият ѝ обитател е именно черен лешояд. След това животинската колекция бързо се разраства и се появява специален павилион за фазани. Следващият обитател на зоопарка е елен, а след него идват и двойка кафяви мечки. Но територията се оказала недостатъчна и така царят заделил за зоопарка и част от царската ботаническа градина.
Снимка: Зоологическа градина
След уголемяването на пространството продължило обогатяването на животинските видове. Интересите на Фердинанд се насочили и извън рамките на България. През 1892 г. в зоопарка са докарани първите два лъва, които веднага си раждат малко лъвче. След това идват и първите бели мечки. А през 1894 г. е построен първият басейн на територията на зоопарка, като негови първи обитатели са няколко розови пеликана. През същата година е докарана и една едногърба камила. Първият слон в зоопарка се появява през 1912 г., а името му е било Нал. Докато чакал да му направят клетката, той бил впрегнат да помага на нивите край Царския дворец във Врана. Преместването на Нал в новия му дом било истинска атракция за столичани. Буйните животно било натоварено в метална клетка и охранявано от екипи на пожарната.
През следващите десетина години броят на животните в столичния зоопарка нараства значително.
Снимка: БГНЕС
Голямото преместване
Последният брадат лешояд в зоопарка умира на 23 декември 1947 г. Същия ден в България по решение на комунистите започва национализацията на всички едри, средни и част от дребните промишлени предприятия и частните банки. В началото на 1966 г. архитектите Илиев и Радославов завършват идейния проект за новия зоопарк. Планирано е той да бъде в „Горни Лозенец“, близо до Витоша. Изграждането му да става на три етапа в продължение на петнадесет години.
През 1983 г. започва подготовката за преместване на животните. Изработват десетки специални дървени сандъци по германски образец, с които животните да бъдат закарани в новия си дом. За слоницата Савитри е предвидена огромна метална клетка. Преместването става през 1984 г. и се превръща в голямо изпитание за хората и за животните. Както и в зрелище и атракция за зяпачите. На 10 септември 1984 г. новият зоопарк, изграден от Строителните войски, е открит и отворен за посетители.
Снимка: БГНЕС
Най-големият на Балканите
Днес българският зоопарк е най-старият и най-големият на Балканския полуостров. В него има много екзотични животни, както и характерни за българските земи. На площ от 360 декара в зоологическата градина живеят около 280 различни вида, общият им брой е повече от 1900. Сред най-атрактивните видове са индийски слон, кафяви мечки, бърнеста мечка, тигри, лъвове, хиенови кучета, шимпанзета, антилопи нилгау, зебута, европейски видри и др.
Зоопаркът се занимава с природозащитна дейност, като участва активно в национални и международни програми за размножаване на редки и застрашени видове. Такива например са дневни и нощни грабливи птици, от семейството на големите котки - персийски леопард, амурски тигър, евро-азиатски рис, а от тревопасните - антилопите адакс.
Снимка: БГНЕС
Ремонтът в зоологическата градина на сектор „Примати“ струваше 1,6 млн.лева на общината. Проектът се отличава със специфичност и сложност и е най-мащабната реконструкция, осъществявана от Столична община. В резултат маймуните, които живеят в сектора, обитават среда, близка до естествената с възможност да се придвижват по дърветата. Освен в сектор „Примати“, реконструкции, разширения и обновления на загражденията имаше и в секторите „Хищници“ и „Тревопасни животни“.
Въпреки пандемията от столичния зоопарк отчетоха успешна 2020 г. Независимо, че зоопаркът бе затворен за два месеца, е посетен от близо 300 хил. души. Софийският зоопарк получи нови и изключително атрактивни видове животни за своята зооколекция.
Зоологическата градина е любимо място за разходки и отдих. Ако и вие решите да посетите зоологическата градина и да се порадвате на многообразните й обитатели, можете да сторите това всеки ден 9:00 до 19:00 ч. за летния период, а през зимния - от 9:00 до 17:00 ч. Освен най-интересното – животните, за малчуганите има различни атракциони като въртележки и влакчета, както и захарен памук.
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Площад „Независимост“, където се родиха протестите
„Хора и улици“: В Деня на София да си спомним защо въпреки всичко я обичаме
„Хора и улици“: Жълтите павета – преживели войни, бомбардировки… и Велико народно въстание
„Хора и улици“: Депутатите отиват във внушителната сграда, величаеща БКП
„Хора и улици“: 10 интересни факта за софийското метро, които може би не знаете
„Хора и улици“: Мрачният подлез, който светна
„Хора и улици“: „Орлов мост“ – символ на мечтата на българите за по-добри дни
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Има ли хубав затвор?
Най вече да видим индийските слоно че не съм виждал