Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Рекорд за най-много издигнати паметници получи Министерството на външните работи на Украйна миналата година заради рекордния брой паметници на класика на украинската литература Тарас Шевченско. „Книгата на рекордите на Украйна“ отчете, че по цялата Земя има 1167 паметника на писателя, като от тях 99 са в 44 чужди държави, а останалите 1068 са си в Украйна.
Един от тези паметници е поставен в София. Той е открит официално през лятото на 2016 г. в центъра на столицата – на площад „Възраждане“, близо до Президентството и Министерския съвет. За откриването у нас пристига дори тогавашният украински президент Петро Порошенко.
Символично паметникът на украинския национален герой е в непосредствена близост до паметникa на българския поет и революционер Христо Ботев. Двамата са може би едни от най-ярките фигури на двете страни, които се извисяват в българския център като храм на духовността и силата на двата народа. Милиони българи и украинци черпят сила от Шевченко и Ботев – избрали независимостта и свободата за своите страни.
Кой е Тарас Шевченко?
Тарас Шевченко (1814-1861) е известен украински поет, художник и политически деец. Литературното му наследство се смята за основа на украинската литература. През 1923 г. Тарас е приеман за първоучител на българската поезия с оглед влиянито, което е оказал върху творчеството на Петко Славейков и Любен Каравелов.
Шевченко се ражда в семейство на крепостни селяни. Когато е на 10 години, умира майка му, а когато е на 12 – и баща му. Следват много тежки години за сирачето, което пасе стада овце и помага на местния свещеник и учител. Учи се на изобразително изкуство в родния си край.
Неговият помешчик Павел Енелгардт (един от 4-те най-едри земевладелци в Украйна, владеещ 18000 души), го взема като придворен живописец – първо във Вилно, а после и в Санкт Петербург, където той се запознава и прави силно впечатление на елита на изобразителното изкуство в Русия.
Карл Брюлов се решава да откупи свободата на младия Тарас от неговия господар, като за целта събира исканите от Енелгардт 2500 рубли (равняващи се по стойност на 45 килограма чисто сребро). За целта Брюлов рисува картина която е продадена чрез търг, в който участва и императорското семейство.
В Петербург Шевченко става студент при Брюлов в Художествената академия, издържа се с много гравюри и картини. Там той започва своята литературна дейност основно на украински език, за което поема редица критики от властта и руските литературни критици, за това че пише на „мужицкият език“ или „малоросийското наречие“. Той няколко пъти се връща обратно в родината си, където се сблъсква с реалностите на все още закрепостените си роднини и познати от детството, но и неговата слава на художник и поет го свързва с украински поети и интелектуалци и представители на местното дворянство, които му симпатизират.
През април 1846 година става член на тайната украинска организация „Кирило-Методиево братство“, в чиято програма са идеите за украинско национално възраждане, панславизъм под формата на славянска конфедерация, демокрацията и социалното равенство (включително отпадане на крепостничеството). През 1847 г. повечето членове на организацията са арестувани и претърпяват различни наказания за своята политическа дейност. Следствието не доказва членството на Шевченко в организацията, но въпреки това решава да го накаже за неговата литературна дейност. В свой доклад, началникът на „Трето отделение“ (политическата полиция на Руската империя), Ф. А. Орлов отбелязва, че е:
„...съчинявал стихове на малоруски език с най-възмутително съдържание. В тях той ту изразявал плач по мнимото поробване и бедстване на Украйна, ту възглашавал за славата на хетманското управление и предишните свободи на казачеството, ту с невероятна дързост изливал клевети и жлъч към личности от императорския дом“.
Наказан е с военна служба в Орската крепост (в планината Урал, днешната Оренбургска област на Руската федерация), без право да пише и рисува. Той нарушава забраните, за което е арестуван втори път и заточен в днешен Казахстан, където продължава тайно да рисува и да пише. Той е освободен през 1857 със смъртта на Николай Първи, но остава под наблюдение на тайната полиция до края на живота си. Един от последните му проекти е Буквар на украински език наречен „Южноруски буквар“ за ползване в неделните училища, който печата в 10000 екземпляра на собствени разноски. Въпреки че самият буквар не нарушава никакви закони и цензурата не го спира от разпространение, Руската православна църква го обявява за еретичен и затваря неделните училища, които го продават.
Умира през 1861 година в Санкт Петербург, няколко месеца преди отпадането на крепостничеството в Руската империя.
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Къде да се крият софиянци при бомбардировка
„Хора и улици“: Той е първият паметник в София...
„Хора и улици“: Кой владетел присъединява София към България?
„Хора и улици“: Инцидентът, заради който спира Княжевският лифт
„Хора и улици“: По следите на старите софийски бардаци
„Хора и улици“: Мястото, което свързва Пенчо Славейков и Стоянка Мутафова
„Хора и улици“: Народът му вика „харзалището“, а князът – „skatingring“
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар