Изграждането на часовниковите кули по българските земи започва още през 16 век и до днес си остават емблема на населеното място, символ на времето в него, носят много спомени и фактология.
Над 50 са часовниковите кули в страната и само 15 от тях са по-стари от тази в Елена, която има близо 210-годишна история. В по-стари времена камбаната й възвестявала за исторически събития и пристигането на важни гости в балканското градче – на Иларион Макариополски през 1873 г., на управителя на Дунавския вилает Митхад паша през 1865 г., по-късно на освободителните руски войски, на първия български княз, на цар Фердинанд.
За Часовниковата кула в Елена се знае кога е съградена – 1812 г. и че на Еньовден е закачена камбаната. Тя и часовниковият механизъм са купени, за хаир, от Търновския аянин Фейзи ага. Така е записано и оставено за поколенията в молитвеника на поп Христо Кършов. Знае се още, че през 1857-1858 г. кулата е ремонтирана основно от известния еленски майстор Цончо Устабаши. Неизвестно остава името на първостроителя, издигнал часовника на града преди повече от два века. Доскоро не се знаеше кой е укрепил кулата през 1953 година, явно съдбовна година за нея. Днес на мястото, където се извисява символът и гордостта на възрожденския град щеше да има метална табелка с кратък текст. Ако не беше един изключителен майстор строител, на когото еленчани дължат признание. Той е от обикновените хора в града, които цял живот са вършили добросъвестно и отговорно своята работа, без да търсят облаги, но също са създавали история. За него разказва Никола Костов - строителен техник и дългогодишен стопански ръководител.
„Основният ремонт на каменната част на Часовниковата кула през 1953 г. е дело на един от първите строители в Елена с майсторско свидетелство от Варненската търговска камара. За одисеята на кулата и за Стефан Доцин, „виновник“ днес да го има символът на града ни научих по време на краткия ми стаж като помощник техник на строителна група по времето на Димитър Пашов като неин технически ръководител. Същият до закриването на околиите е началник на техническа служба в Градския съвет в Елена.
По това време Часовниковата кула е в много лошо състояние, можела да се срути всеки момент. Загрижена, общинската управа направила среща-оглед на специалисти от В.Търново и други градове. Предложението било кулата да се събори и да се постави табела на мястото, един вид знак, че някога е съществувала. Присъстващите на срещата еленчани не се съгласяват, на някого му хрумнало да извикат най-изявения майстор в района Стефан Доцин. Огледал бай Стефан Часовниковата кула, преценил и след минути отсякъл: „Ще я направя!“
Възстановяването станало с презиждане на кулата отдолу нагоре по уникален начин. Събарят се последователно сводово ъглите, презиждат се с вароциментов разтвор, след което по същия начин се презижда и средната част на стените. Това се прави на етапи от по два метра, докато се стигне до върха. Ремонтът на Часовниковата кула е направен от майстора, без да се променя ни най-малко първоначалната й линия и форма“, е категоричен Никола Костов.
Снимка: Петя Добрева
Кулата се състои от три части, които са в хармонично съотношение. Долната каменна част е върху квадратна основа, висока 12,5 метра и се осветлява от тесни мазгали. Средната част е осемстенна призма с паянтови стени, измазани и варосани, покрити с медна ламарина. В нея се намира часовниковият механизъм. Най-горната част е отново с квадратна основа от съвсем лека дървена конструкция, открита от всички страни. Тук е окачена камбаната. Покривът е конусовиден, обшит с медна ламарина и завършва с шип с четири оловни топки. Последният укрепителен ремонт и реставрация са отпреди 10 години по проект „Красива България“.
Стефан Доцин е роден в малката махаличка Атларци в Еленския балкан. Преселва се в града, доказва се като добър майстор строител и са му поверени важни обекти – гимназията в Елена, тъкачния цех на бившата фабрика „Текстил“, шивашкия цех „Деньо Георгиев“ и др. Има три дъщери, но и никой от внуците му не наследява занаята на стария майстор.
Във вековната история на Часовниковата кула, национален паметник на културата, има и още нещо, не по-малко интересно. Поддържката на механизма и навиването на часовника на всеки 24 часа се извършва през последните 35 години от една фамилия. 12 зъбчатки, 15 ролки, пружини, палчета и куп други детайли и части трябва да се движат в пълен синхрон, за да няма изоставане или избързване от точното време. За да се чува гласът на часовника, повече от четвърт век се грижи Асен Стоянов, чиито 75 години не му тежаха да изкачва ежедневно 60 стъпала до върха, подредени почти вертикално. След смъртта му работата пое неговият внук Христо Мирчев, а от няколко години грижите за точното време са на неговия баща Стоян.
Добави коментар